Как да се пазим от фалшивите новини?

Фалшивите новини имат за цел да ни въздействат емоционално, да променят възгледите ни, да извлекат определена икономическа или политическа изгода. Това каза PR експертът Аделина Стефанова в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус".

 

Проблемът с фалшивите новини става особено осезаем след COVID пандемията, отбеляза тя. Най-много и най-явни са фалшивите новини в политическата сфера.

Фалшивите новини имат за цел да предизвикат емоция и реакция в читателя.

"Много често имат за цел да предизвикат паника, да звучат шокиращо, грандиозно. Често фалшивата информация и новини идват от непопулярни, неутвърдени медии, а информацията липсва сред другите утвърдени медии. Добре е да обърнем внимание на това кой е авторът на новината, има ли такъв, дори каква е датата на публикацията, използва ли се актуална информация и да помислим малко повече за това каква може да бъде целта на тази информация“, изброи PR експертът.

Подвеждащи заглавия, заглавия, съдържащи думи и фрази като "шок“ и "ужас“, са сигурен белег за фалшива новина, посочи Стефанова. "Те ни карат да прочетем новината. Заглавието може да е съвсем различно от това, към което заглавието насочва. Като хора сме така устроени, че когато сме под влиянието на някаква емоция – страх, гняв, спираме да мислим рационално. Хората, които създават фалшиви новини, разчитат на това“, обясни тя.

В социалните мрежи се създава съдържание, което отчасти превръща и тях в медия, отбеляза Аделина Стефанова. "Въпросът е кой създава съдържание вътре, защото всички имаме достъп до социални мрежи и всеки от нас, осъзнато или не, създава съдържание, което е публично и което може да окаже своето въздействие.“

Според нея българите не са достатъчно медийно грамотни. "Ползвайки различни устройства в ежедневието си, у нас се създава илюзията, че се информираме бързо, всички новини са в джоба ни, но това, че използваме социални мрежи и четем медии не означава, че ние разбираме това, което четем. Много често у нас се създава илюзията, че като прочетем една статия сме експерти, но прекалено многото информация води до дезинформация. Нищо в света не е толкова просто и лесно. Нямаме дигитална хигиена, пренасищаме се с информация. Много често се ограничаваме до това да прочетем едно заглавие и да изгледаме 20 секунди от едно видео и да си мислим, че сме разбрали всичко, а то е извадено извън контекста и не дава пълната картина“, обясни Аделина Стефанова.