Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, съобщи
Българска история.Четите на андартите (дейците на гръцката въоръжена пропаганда) кръстосват Македония, а девизът на един от водачите им – Павлос Мелас, е знаков за целите им: "Българин да не остане!". На 25 март 1905 година андартска чета избива 62 мирни жители на село Загоричане, Костурско.
В същото време гръцката общност в България се радва на пълни граждански права, гърците имат училища и църкви, представители в местната власт.
Загоричанското клане изостря чувствителността на българите към поданиците на Княжество България с гръцки произход. През април 1905 започват масови протести във Варна, Пловдив, София и в други градове и българите искат от правителството да вземе мерки и да разследва дали гърците в Княжеството подпомагат андартските чети.
В същото време българският княз Фердинанд демонстрира близост с гърците, а на 10 април се черкува в гръцката църква в Неапол, Италия. В допълнение става известно, че той е дарил значителна парична сума на гръцката църква.
Българското общество остава огорчено от постъпката на своя княз, а правителството не предприема нищо особено. Единствената мярка е да се забрани разпространението на гръцки вестници. Аналогични са чувствата към гърците в Румъния, където правителството взема мерки срещу тях.
Едва в началото на 1906 година българите разбират, че андартските акции са финансирани и посредством събрани средства от продажба на лотарийни билети на гръцката държавна лотария в помощ на гръцкия флот в Княжество България, като продажбата се организира от гръцките дипломати. Естествено, продажбата на тези лотарийни билети не е регистрирана и регулирана от българското финансово министерство и на практика е незаконна.
Разбира се, с парите не се финансира никакъв истински или въображаем гръцки флот, всичко отива за "сухопътния флот", както гърците наричат андартите в Македония.
Скандалът става още по-голям и остава в историята като "Аферата Вардараси", когато българското правителство разкрива схема за набиране на доброволци и въoръжаването им, както и изпращането им като андарти в Македония.
Дейността е организирана още през 1904 година от гръцките дипломати в Пловдив и Бургас – Коромилас и Драгумис. И двамата са сред идеолозите на гръцката въоръжена борба срещу ВМОРО и българщината. Всичко това се случва под носа на българските власти. Обстановката става взривоопасна.
Причина за сблъсъка става назначението на нов гръцки митрополит на Варна, тъй като владиката е починал, от патриаршията във Фенер изпращат нов владика на име Неофит. На 3 юни варненското гражданство се събира на пристанището и не допуска новият гръцки митрополит да слезе на брега. По пътя дотам множеството минава покрай гръцкото консулство и шумно протестира срещу гръцките кланета в Македония.
От консулството отговарят с псувни и закани. В отговор манифестиращите хващат камъни и изпотрошават прозорците на дипломатическата сграда. Опитът на Неофит да слезе на брега се повтаря в края на юни 1906 година, в началото на юли се пуска слух, че той ще опита пак. Тълпата отива до пристанището, чака напразно и на връщане "превзема" гръцката църква "Свети Никола", построена със средства на българина Парашкев Николов.
На следващия ден е превзета и болницата "Парашкев Николов". Примерът на варненци е подет и в други градове и в късо време в градовете с гръцко население църквите са иззети от българите. Акцията се ръководи от общограждански комитети под името "Български родолюбец".
Тълпата е неудържима, в Пловдив са превзети и петте гръцки църкви, а един гръцки лихвар на име Малиадис стреля срещу множеството българи и убива млад мъж –печатар. Другарите на убития го настигат и го линчуват на улицата. Пристигналите на мястото на убийството жандарми са набити, а едва появата на въоръжени войници успокоява духовете.
Българо-гръцките сблъсъци намират своя връх при опожаряването на Анхиало през лятото на 1906 година, като в кървавата междуособица загиват 14 души – 10 гърци и 4 българи. Ненаучила своя урок, само няколко години по-късно България води преговори за сключване на Балканския съюз с правителството на Венизелос, в което участва и старият познайник Коромилас. Резултатите от това политическо решение са видими и днес.