Как България интегрира бежанците?

България продължава да се грижи за малко над 10 000 украински граждани, които са идентифицирани като хора от уязвимите групи, за които страната има ангажимент да полага грижи. Това заяви Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците към МС в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

"Към настоящия момент разполагаме с данни, че имаме 52 124 граждани на Украйна с временна закрила на територията на страната“, допълни Мариана Тошева.

ООН определи България като най-негостоприемната европейска държава спрямо украинските бежанци, 2/3 от дошлите у нас украинци са предпочели да се преместят в друга държава. Тошева коментира това като трактовка на Върховния комисариат и обясни, че: "Хората от Украйна идваха в страната, ориентираха се какви са възможностите за работа, за живот, и някои от тях предпочетоха да тръгнат към други държави. Причините са много. България продължава да се грижи за малко над 10 000 украински граждани, които са идентифицирани като хора от уязвимите групи, за които страната има ангажимент да полага грижи. Другите до бройката от 52 000, идват и със собствени средства живеят, дали търсят работа, дали работят онлайн, това е много индивидуално, нямаме информация за всички. Но една от причините е, че например в една Германия, ако си намерят работа, заплащането е в пъти по-различно, ако са на социални помощи – социалните помощи са много по-различни и т.н.", допълни тя.

Тошева подчерта, че временната закрила позволява мобилност. "Също да не забравяме, че има голяма мобилност. При процеса на пререгистрация, който направихме към 31 март, забелязахме, че една голяма част от хората се върнаха в България, за да си подновят регистрацията в страната, да си подновят регистрационните карти. Т.е. временната закрила позволява едно движение между държавите, които са ги приели, и това е една нормалност с тази мобилност, т.е. хората виждат, че тук е по-добре, защо да не останат в тази държава, има по-голяма украинска общност, подкрепят се“, обясни тя.

По думите й в цяла Европа съществуват програми за интеграция, те никога не са прекъсвали. "Акцентът там е адекватно изучаване на езика, за да може да се направи прехода към пазар на труда. Без такава програма, колкото и да искаме хората да останат, те се опитват през различни програми, финансирани по различни фондове, и донори, от неправителствени организации да учат български – тези, които са най-стимулирани, мотивирани да го правят, и една част от тях остават в страната, но това е изключително малка част, това е под 10% от хората, които имат право на подобна интеграционна подкрепа. Това е актуален въпрос и аз се надявам, че в най-скоро време поради ситуацията с хората от Украйна, които също имат нужда от интеграционни мерки, и тази програма с интеграционни мерки ще бъде приета до края на месеца вече да се заговори и да се погледне сериозно и на въпроса за национална програма за интеграция на лицата с международна закрила. Имаме вече заинтересованост от много фирми, т.е. от частния сектор, които търсят работна ръка. Но до момента нещата са единствено на отделни пожелателни действия“, поясни Тошева. 

И допълни, че една от причините за това България да е транзитна държава за търсещите и получили закрила лица е точно липсата на такава интеграционна програма.

Ива Дойчинова