Източногерманец: Опитахме да избягаме през България, но ахтополски рибари ни издадоха на милицията

През лятото на 1984 година двама младежи от Лайпциг, току-що завършили училище, се опитват да избягат от ГДР през НРБ. Планът им пропада, те са задържани на българо-турската граница и малко по-късно са върнати обратно със специален самолет на ЩАЗИ. Източногерманските тайни служби са имали и авиокомпания - една от най-секретните в света, както пише единият от неуспелите бегълци Харалд Щуте за медийната мрежа RND, цитирани от Deutsche Welle.

За двамата навремето полетът със самолет е изглеждал невероятно - съвсем не всекиму е било познато чувството да се издигнеш във въздуха.  Но определено става дума за горчива ирония - защото полетът е бил извършен с белезници и под окото на въоръжен охранител.

Сутринта на шести септември 1984 година Щуте хвърля последен поглед от затвора към София - след като месец по-рано двамата със съученика му са били задържани от българските граничари на границата с Турция - докато търсели дупка в Желязната завеса. Опитали се да избягат през Ахтопол - мислели, че границата е там. Твърде късно разбрали, че тя е на километри по-нататък, тъй като дори и географските карти в Източния блок са били манипулирани - границите били изместени за заблуда на хората, искащи да избягат. Източногерманците потърсили съдействие от ахтополските рибари - те им отказали, но информирали милицията, с което пътуването приключило рязко. Двамата попаднали зад решетките, като дълго време никой не ги информирал какво ги чака оттам нататък.

Щуте споделя пред RND, че системата в ГДР го задушавала - с унифицираните мисли, начина на живот и нагласите си. Той искал да избяга, за да може сам да изгради живота си на Запад.

След месец из българските затвори на неизвестността бил сложен край - двамата били посетени от служител на посолството на ГДР в София, вероятно офицер от ЩАЗИ, който им съобщил, че ще бъдат върнати обратно, и то със самолет. Отвели ги с белезници до един автобус, в който вече седяли други осем техни събратя по съдба. От автобуса ги откарали до самолета - отново с белезници и въоръжена охрана, предупредили ги най-сериозно, че пазачите им няма да се поколебаят да използват оръжието си.

Самолетът бил маркиран с емблемата на източногерманската авиокомпания "Интерфлуг", което било фейк, както разбрал Щуте години по-късно. Тъй като в действителност маскираната машина Ту-134 принадлежала на Държавна сигурност, обяснява Щуте пред RND.

Източногерманските служби действително са имали не само собствен футболен отбор и собствена фирмена империя, но и собствена авиокомпания. Първоначално флотът разполагал с един самолет Ан-24 за превозване на заловени източногерманци от братските социалистически страни до затворите в ГДР. Впоследствие той бил продаден и били купени два нови Ту-134. Обслужването им било поето от "Интерфлуг", а персоналът бил предимно от ЩАЗИ. Едната от машините била на разположение на високопоставените функционери от ЩАЗИ, а другата докарвала обратно в ГДР заловените източногерманци, опитали се да бягат.

След завръщането в ГДР Щуте прекарал половин година в следствения арест на ЩАЗИ в Лайпциг, след което бил осъден на две години и два месеца затвор. След 13 месеца обаче бил откупен от федералното правителство, което тогава било обичайна процедура - политическите затворници били един вид стока за ГДР. И след като били излежали половината от присъдите си, ги "продавали" на Запада - срещу стоки, от които режимът се нуждаел: кафе, шоколад, банани, суровини.

Много по-късно Щуте се впуска да издирва самолета, принадлежал на тайната източногерманска авиокомпания на ЩАЗИ, и открива в Музея на авиацията в Котбус подобна машина. Тя не била "неговата", но много приличала на нея. Иначе "неговият" самолет след ликвидирането на авиокомпанията "Интерфлуг" в края на 1991 година бил продаден на руската авиокомпания "Комиинтеравиа", която през 2006 година била погълната от руската авиокомпания Utair. В крайна сметка самолетът бил бракуван в Горки през 2016 година.