© Burgas24.bg

Практиката на ЕК е да обявява взетите решения, а не само данните, събрани по време на изследванията по нейна поръчка. Така че въпреки приемането им, още не можем да кажем точно какви са резултатите за популацията на делфините в Черно море, обясни океанологът. Като участник в самото изследване неговото впечатление е, че рибарите нямат основание да се оплакват от прекомерното нарастване на морските бозайници. В. "Черно море" припомня, че миналото лято някои рибарски сдружения настояваха да се узакони избиването на делфините, за да се намали популацията им, която по техни думи достигала над 1,5 млн. (само от Маслен нос до Ахтопол имало повече от 160 000 бр., а пасажите им били дълги с километри и поглъщали по 200 т риба на ден). Няма база, на която да се правят подобни изводи, контрира д-р Райков. По неговите думи разполагаме само с приказките от 50-те години на миналия век, когато наистина е имало целенасочен улов на делфини в нашите води; викали са руски специалисти с пушки, за да обучават нашите рибари в избиването им. Оттогава досега са минали повече от 60 г., през това време са се променили екосистемата на морето, начинът на риболов. Има и друго, което е много важно да се знае - миграцията на видовете делфини в Черно море, подчерта океанологът. По неговите думи в района на Украйна има много по-голям рибен ресурс и там делфините са най-много. Говорим за размери, които са значително повече спрямо България и Румъния, взети заедно. Не мога да кажа точно дали в нашата акватория има повишение или намаление на тяхната популация, но при всички случаи броят на делфините не е бомбастичен, както твърдят някои рибари.

Известно е, че имаме 3 вида китообразни: обикновен делфин, бутилконос (афала) и морска свиня (муткур). Най- малоброен е муткурът - видът, с който обикновено стават конфликтите, от които се оплакват рибарите. Малко повече е афала и най-много са обикновените делфини, но те са навътре в морето и не създават почти никакви проблеми с рибарските мрежи, поясни д-р Райков.

Според него в случая по-важно е да говорим за комплексните мерки за защита на морските бозайници, и то не само за България, а за цялата територия на Черно море. За разлика от Средиземно море, където е развит дълбоководният риболов до 800 - 1000 м, тук спецификата на морската среда налага стопанският улов да е съсредоточен в тясната крайбрежна ивица. Това е зона с изключителна натовареност в сравнение с другите морета, тъй като в нея освен риболов се осъществяват и туристически дейности, морски транспорт. От там се получава и голямото преплитане на стопанските интереси. В същото време това е зоната, в която рибата търси храната си. Двата вида - афалата и особено муткурът, са изключително свързани с крайбрежната зона, докато обикновеният делфин мигрира на големи стада и се забелязва на стотици мили навътре.

Най-силно уязвим от крайбрежните дейности е муткурът, който е и най-малоброен и ограничен в миграцията си в сравнение с останалите видове. И точно той попада под атаките на рибарите.

Морските бозайници най-често стават жертва на незаконно поставените мрежи, които се изоставят и се превръщат в неестествена преграда по техния път. Те се слагат извън разрешения риболовен сезон и затова обикновено са бракониерски, после изоставени продължават да създават големи проблеми с години. Мрежите са направени от изкуствени материали, които не се разграждат във водата и стават много опасна клопка особено за морските бозайници. Виолин Райков споделя, че отдавна има идея да се изследва това опасно явление в Черно море и вече 2 пъти го е предлагал на различни организации. Големият проблем бил как да се процедира със засичането на изоставените мрежи и какви да бъдат мерките за изчистването им в морето. Например заснемането на опасните клопки за морските видове можело да става с помощта на водолази.

Видът на използваните рибарски мрежи в крайбрежните зони е другият сериозен проблем, който трябва да се реши, за да спрат конфликтите с делфините, подчерта Виолин Райков. След като се анализират риболовните дейности във всяка отделна морска държава, този въпрос също ще влезе в новия регламент на ЕК. И много важно е да бъдат дадени насоки на правителствата как да го приложат в своето национално законодателство. В случая е задължително да се получи синхронизиране на мерките, тъй като става дума за мигриращи морски видове. Не може да има ефект, ако една страна въведе забранителни или ограничителни мерки, а друга не го направи. Например една от тези мерки е да се уеднакви големината на окото на мрежите за улов на калкан, каквито са изискванията на GFCM. Това е регионална организация за управление на риболова в Средиземно и Черно море, в която членуват 24 държави, включително ЕС (България, Румъния и Турция са членки), а другите черноморски държави - Русия, Грузия, Украйна, имат статут на наблюдатели. В момента не можем да принудим страните, които не членуват в организацията, да увеличат големината на окото. А тази техническа мярка е от съществено значение, защото увелича селективността на уреда да хваща само екземпляри над минимално допустимия размер, каза океанологът. Друга мярка се отнася за дебелината на влакното на мрежата - 0,5 мм за акрилните мрежи за калкан, които са много опасни за делфините.

Мерките обаче не свършват дотук, твърди д-р Райков. Много важна е и стратегията за борба с нерегламентирания нерегулиран незаконен риболов, известна като трите Н-та. Става дума за бракониерството, нелегалното прехвърляне на улова през борд, поставянето на нередовни уреди, черния пазар, контрабандата на риба. Мерките срещу тях могат да бъдат базирани на научни съвети, но това не е достатъчно, подчерта океанологът. Трябва да работим със самите рибари и проблемите на бранша да бъдат разбрани от политиците.

Чак тогава ще има синхрон между всички страни, какъвто все още трудно се постига. Ето, конфликтът делфини - рибари в голяма степен е свързан с даляните. Вече са намерени начини за преодоляването му с помощта на специални плашещи устройства. Експериментът с далян край Калиакра е показал много добри резултати. Проблемът е с осигуряването на финансиране за завършване на разработката, за да стане масово приложима.

Наред с делфините друг сериозен проблем са и запасите от черноморска акула, за която малко се говори, каза още д-р Райков. Неговото впечатление е, че ресурсите от този вид силно намаляват и идва време, когато ще се наложи изследване на неговата популация.

Морето не е естествената среда на човека. Той трябва да се пригоди към него, а не делфините, които са там в свои води. Затова сме разумни същества, за да търсим начините и като не можем по една или друга субективна причина да ги намерим,не ни е виновна природата, припомни накрая океанологът.