Иван Шаренков: Изправени сме пред сериозен миграционен натиск, трафикът на нелегални малолетни е голям проблем

Иван Шаренков, правен консултант по миграционните въпроси, в интервю за предаването "България, Европа и светът" на Радио "Фокус"

Всеки ден ви съобщаваме за нова порция нелегални мигранти, които са задържани у нас, включително и днес имаше такава новина. Голяма трафик на канал за мигранти беше установен в София и по-конкретно в парка “Гео Милев". Бяха открити 16 нелегални мигранти, които по информация на СДВР са дошли от Афганистан. По първоначални данни полицията е арестувала четирима души, които са организирали логистиката около превоза за нелегалните бежанци.

Трафикантите са носили провизии на мигрантите срещу съответното заплащане. А единият от тях е бил и организаторът на каналдижийството, коментираха от РДВР за нашата медия. Трафикът на нелегални мигранти у нас е една от темите, за която трябва да се говори, защото има проблеми и има какво да се каже. В студиото вече е  Иван Шаренков, който е правен консултант по миграционните въпроси. Здравейте, г-н Шаренков.

Здравейте.

Г-н Шаренков, като консултант по миграционните въпроси, кои неща, според вас, трябва да се кажат в ефир и трябва да знаят хората за този, проблем у нас, който съществува, защото всеки ден виждаме поредната нова порция мигранти?

Да, факт е, че отново сме изправени пред сериозен миграционен натиск, и това, което трябва да кажем и към момента, е, че все по-често се наблюдават случаи, в които нелегалните мигранти успяват да преодолеят нашата граница на границата с Турция, и да стигнат, както току-що казахте, да стигнат до София, в някои случаи успяват да достигнат и до границата със Сърбия. Това е един факт, който трябва да го приемем и да го разглеждаме като едно предизвикателство, защото очевидно е, че трябва да се вземат още допълнителни мерки към тези, които са предприети към момента. В никакъв случай не казвам, че те са малко, но миграционния натиск категорично сочи, че те трябва да бъдат завишени. Да бъдат завишени като човешки ресурс т.е. да има повече хора на турската граница, да има засилен конрол, допълнителна техника, изобщо всички средства, които биха могли да ограничат движението на тези групи още на турската граница за да не ги намираме по магистрала “Тракия", Пловдив, Стара Загора, и в София.

Какви казуси най-често разглеждате вие?



Повечето от тези хора идват на наша територия, някои с намерението да останат тук, някои с намерението да продължат. В повечето случаи, за тях, като чужденци е неясна материята къде са попаднали, каква е държавата, каква е държавната администрация, какви права имат. Най-вече как мотат да получат международна закрила.

Убежище.

Да, как могат да получат бежански статут, как могат да получат закрила в нашата държава, кой може да им я даде, при какви условия, какво може да се случи, ако продължат нелегално. Често те си мислят, че ако успеят да преодолеят нашите граници и тази със Сърбия и да стигнат до Западна Европа, считат, че са постигнали всичко. Но както знаете, има регламент, т. нар. Дъблнски регламент, който много бързо и много ефективно връща тези, които са преминали през България и са пожелали да получат статут на бежанец в Германия, Франция, Италия, няма значение къде. Тук им обясняваме, че са върнати, защото в Европейския съюз има хармонизирано законодателство, и тези регламенти са задължителни за всички.

С г-н Шаренков обсъждаме темата свързана с нелегалните мигранти, които все по-често идват у нас, но какво търсят и къде се намират не е ясно, нали така, г-н Шаренков?

Точно така е.

Как стои въпросът с трафика на нелегалните малолетни мигранти? Вие ще кажете, но в предварителния ни разговор установихме, че това е голям проблем.

Да, категорично, това е голямо предизвикателство не само за България, това е предизвикателство за целия Европейски съюз. Дори да погледнем цифрите от последните години, става дума за 12-14 хиляди непридружени малолетни и непълнолетни на територията на Европейския съюз. Тук, в България ние отчитаме 300-370% увеличение на тази категория уязвими лица.

Спрямо миналата година ли?

Спрямо 2021 г. 2022 г. спрямо 2021 г. Това означава, че това ни изправя пред предизвикателството да вземем и да търсим нов подход. Държавата трябва да реагира. Казвам държавата, защото към момента тези процеси се финансират основно през фондове на Европейския съюз, с ангажименти на Международната организация по миграция и със сграден фонд на Държавната агенция за бежанците. Но този въпрос трябва да намери все по-ясен отговор, защото ние не можем да кажем към този момент какво се случва с тези деца. Те идват, остават тук, голяма част от тях изчезват, изчезват някъде в пространството на Европейския съюз. Няма изградена цялостна система как да се проследят тези деца и на практика тяхната съдба остава неясна не само в нашата държава, но и в държавите от ЕС.

И при тях, може би стои малко по-трудно въпроса с връщането им в страната от която са дошли?

Да, категорично сте права, защото ние разполагаме със средства, които са отново средства от ЕС за връщането. За съжаление, тези средства са недостатъчни и трябва да се търсят начини да се увеличават тези средства.

Знаете ли, това го чувам постоянно за почти всяка една сфера у нас, средствата са малко, трябват ни още, сякаш за всяка една сфера е така.



На нас ни се иска поне средствата от ЕС да се търсят механизми да се увеличават. Така или иначе, ние всички виждаме, че бюджета не е бездънна яма, но така или иначе, ние също искаме да има повече средства. За да продължа мисълта си, връщането на тези деца е сложен процес, защото изисква ангажимент на екипи от  социални работници, доктори, съгласие на техните родители. Самото дете, ако е над 10-12-годишна възраст, самостоятелно да заяви, че иска да се върне, което, съгласете се, е много трудно, защото за тези деца някой е платил те да бъдат трафикирани.

Предварително.

Да. Този някой, вероятно е ангажирал и техните родители и те трудно се решават. А когато се решат, трябва и техните родители изрично да заявят ще приемат ли децата си и ще се грижат ли за тях. Това поставя всички организации, които се занимават с доброволни връщания пред много изпитания и процедурата е прекалено тежка.

Ако едно малолетно дете е в България и е дало съгласието си да остане тук, какво следва? Как действа държавата?

В тези случаи то вече ляга върху социалната система на нашата държава, в голяма част законодателството дава отговор за неговото образование, но по отношение на това, къде ще бъдат настанени тези деца, ние в тази насока къде ще бъдат настанени, кой ще се грижи за тях, какъв бюджет ще бъде отделен, в тази насока, трябва да признаем, че нямаме нито достатъчна инфраструктура, нито достатъчен бюджет, нито достатъчно хора.

С г-н- Шаренков си говорим за трафика на нелегални малолетни мигранти у нас, един ключов въпрос, който обаче, има много неизвестни и трябва да бъде решен в най-скоро време, но дали ще се случи, не знаем, само таим надежди в себе си. Г-н Шаренков, предлагам да поговорим и за това как биват обгрижвани тези нелегални малолетни мигранти, или не малолетни, нелегалните мигранти у нас. Какво се прави и полага като усилия?

Като цяло механизмът за нелегалните мигранти се свежда до това, че след тяхното задържане на границата, те се настаняват в домовете на Дирекция миграция на МВР, където тези от тях, които заявят, че желаят да получат международна закрила се насочват към Агенцията за бежанците, а тези, които не заявят това свое намерение имат възможността или да се върнат доброволно или да бъдат върнати принудително, по силата на директива 115, да не ангажираме вашите слушатели с директиви.

Да, обаче на мен ми стана интересно, кога трябва да се случи това, при какви обстоятелства да бъдат върнати, казахте по третия начин не по желание на тях, а по желание на нашата държава? Принудително, да.

Така, да, принудителното връщане се извършва само от държавни институции, и това се извършва от екипите на Дирекция миграция на МВР, а вече там участва и тази организация Fronteх, която обединява граничните структури на ЕС, вече и те оказват финансова, логичистична подкрепа за връщането. И така, ако те не желаят да дадат молба за закрила, тогава вече след определен период имат възможност да изберат да се върнат доброволно, което е по-добрия вариант, защото получават повече средства по фондовете. Или ако не пожелаят това нещо, тогава се организират с групови полети или индивидуално се връщат в страните им на произход. Докато при децата, този процес, както обясних е малко по-сложен. Те на този етап, основната група деца се назначават в т.нар. сигурни зони, там се настаняват, които зони са изградени в центровете на Агенция за бежанците.

Такива вече има изградени в “Овча купел" и във “Военна рампа". И понеже започнахме това в началото да говорим, че броя на тези деца се увеличава, предстои да се изгради още една значително по-голяма зона в Харманли, където е големият бежански център и по този начин да се създаде една защитена среда за тези деца. Но както вече казах, там основното бюджетиране е от външни източници, най-вече от ЕС, екипите се финансират от тези фондове, а програмите, които се изпълняват, се изпълняват от международните организации по миграция.

Казахте, броят им се увеличава, т.е. статистика се води някаква.

Да.

Но има ли проблем тук? Статистиката се води, но как се идентифицират тези хора, случва ли се това, самият процес какъв е в момента?

Статистиката се води до толкова, доколкото децата след като влязат в Българя се насочват тези, които заявят, че искат да получат международна закрила се насочват към Агенция за бежанците и там данните, които кажат се вписват. Но тази регистрация, в случай, че това дете след това изчезне, а това се случва много често. Те напускат, просто напускат, режимът е свободен в тези зони. През деня те могат да ходят свободно, те успяват да излязат и ако каналджиите.

Така нареченият “отворен тип" на тези зони.

Да, да, те са отворен тип. Децата все още не са тези, които създават големите проблеми. Но така или иначе, тези деца отново попадат в мрежите на трафикантите и се извеждат отново нелегално от нашата страна. И фактически ние не знаем, ако тези деца бъдат установени някъде някога, дали са минали през България. Както ни е трудно да разберем движението на тези деца от една институция в друга институция тук, в България.  Тоест, едно предизвикателство, което има поле за развитие и за усъвършенстване, и за търсене на добрите практики в ЕС в много висока степен.

Тоест, да разбирам, че статистиката се води на база на регистрацията в съответните институции?

И до тук.

И до тук, но е необходима и друга, която трябва да се случи кога?

Ами тя трябва да се случи от първия момент на влизането на детето, по моему.

Тоест, на границата?

Още от границата всички данни за това дете да бъдат въведени и след това всяка негова стъпка...

Да се проследи.

Всяка негова стъпка да може да бъде видима и проследявана от всички институции, които имат ангажимент към малолетните и непълнолетни деца. Тоест, това означава гранична полиция, полиция, териториални звена  за социално подпомагане, Агенция за социално подпомагане и най-вече ДАЗД (Държавна агенция за закрила на детето), които са и по закон органът, който в България отговаря за децата. Така че трябва да признаем водещата роля на тази институция и наистина тя трябва да реши как този въпрос цялостно да намери своята нова адекватна реакция към това предизвикателство.

Како консултант г-н Шаренков, по правните миграционни въпроси какво ви дава тази професия, как гледате на света?

Едно е когато гледаш такива новини епизодично по телевизията, възприемаш го като новина, друго е обаче, когато всеки ден се срещаш с тези хора, виждаш, чуваш техните проблеми. Всяко от тях има различна съдба, децата, по-големите, и възрастните, всеки има различна съдба, всеки иска да живее по-добре. Самите ние търсим реализация в други страни, знаете, че и много българи заминаха за чужбина. Така че всяко живо същество търси по-добър живот и не трябва да ги упрекваме в това. Това че някои от тях създават проблеми, по-скоро трябва държавата да реагира на тези случаи. Но в останалите случаи това са живи хора.