Иван Ланджев: Наградата "Букър" за Георги Господинов е в плюс за цялата българска литература
Наградата "Букър“ за романа "Времеубежище“ на Георги Господинов е безспорен, несъмнен, истински повод за национална гордост. Тези постижения са в плюс за цялата българска литература, тъй като се повдига разговор за нея. Това каза поетът, сценарист и писател Иван Ланджев в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“.
Успехът е личен, на автора и преводача Анджела Родел, но наградата е важна за България и за българската литература. "Ако наистина сме нация, която се идентифицира с книжовността си, наградата на Георги Господинов би трябвало да е повод за гордост на всички. Има много лесен и надежден тест за характера на човека и той се съдържа в това да видим как човек реагира в най-светлите и радостни мигове на свой колега, особено що се отнася до такива сфери на дейност като изкуството, които са чиста меритокрация – в крайна сметка тук се съди по заслугите“, коментира Иван Ланджев.
Писателят определи 24 май като любим за него празник, защото той е един от малкото поводи за обединение на нацията. "Винаги много се вълнувам и ми е много приятно от това, че по някакъв непринуден начин, почти неволно, ние ставаме единодушни, дори да е за 24 часа на 24 май. Защото особено напоследък, ние за нищо не сме единодушни, обществото е ужасно разделено. Има много политически манипулатори, които имат интерес от това да държат обществото разделено. Обаче на 24 май сякаш сме обединени. Това е най-безспорният ни празник. Много е любопитен и в международен контекст, защото обикновено чужденците се чудят как така имаме Празник на буквите, словото, писмеността и културата. Много интересна концепция е и ми се струва, че е адски важно да го пазим“, подчерта Ланджев.
Българският език по думите му е по-голям от държавата. "Тук не става въпрос за патриотично изказване, а за проста аритметика – езика го говорят повече хора, отколкото има в държавата. В България има 6,5 милиона човека, по целия свят български говорят около 9 милиона човека. Освен това езикът остава и след държавата – вижте гибелта на най-големите империи, а езиците им продължават да съществуват под една или друга форма. Римска империя няма, обаче латинският език живее във факултетите по класическа филология“, посочи писателят.