Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 година, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"Как изглежда политиката днес в очите на бивши управници? Как ще се отразят вътрешнополитическите проблеми на изграждането на положителен образ на България в чужбина? Тези и още въпроси ще обсъдим в следващите минути с Ивайло Калфин – директор на Европейската агенция за подобряване на живот и труд, бивш вицепремиер, бивш външен и социален министър и бивш евродепутат. Г-н Калфин, как изглежда българската политика днес във вашите очи? Изглежда доста объркана, безпомощна и неспособна даже да постави задачи няколко месеца напред.
Как ви се струват претенциите на партиите и неразбирането помежду им? Задълбочават ли се червените линии между всяка една от партиите? Аз мисля, че партиите действително не са готови да управляват държавата. Въпросът е, че няма по-различен избор от тях. Така или иначе, държавата по този начин трябва да се управлява, с политически партии. Това, което виждам след поредните избори в България, е, че примерно ГЕРБ се опитва да прави всякакви компромиси, за да се състави правителство и да участва в правителство, а в същото време продължава да издига червени линии, каквито пък има още повече от страна на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, така че не виждам как по подобен начин може да се стигне до съгласие.
Г-н Калфин, връщането на хартиената бюлетина и използването на машините – т.нар. смесено гласуване, което може да се случи, не е ли опасно? Няма ли по този начин да се обединят потенциално порочните практики на двете системи в едно? Аз си спомням много години борбата да се мине изцяло на машинно гласуване и мисля, че машинното гласуване показа ползите си. След 25-30 години практика в гласуването, ние показвахме огромно количество невалидни бюлетини, което значи, че или хората по някакъв начин нещо са объркани и не знаят как да гласуват, което не е вярно, или че има съмнение, че се подправят протоколи и бюлетини след това. Това нещо изчезна с изчезването на хартиените бюлетини и сега отново очевидно, че има мнозинства, които искат да го върнат. И е много странно примерно, че партии като ГЕРБ, които спечелиха на практика изборите, получиха мнозинство с машините, сега искат да ги махнат.
Как ще се отразят всички тези вътрешнополитически проблеми на изграждането на положителния образ на България в чужбина според вас? Всяка държава има своите вътрешни проблеми, трудни избори, трудни коалиции. Въпросът е, че ако още повече продължи в България парализата и неспособността на партиите да създадат правителство, това вече ще стане проблемно и за нашите партньори в чужбина
, защото България виждате, че много трудно спазва сроковете за елементарни неща, елементарни, но важни, като Плана за възстановяване и развитие, подаването на документите, изработването на програми в Брюксел. Планът за възстановяване и развитие се готви от четири правителства и той едва започва да се изпълнява. В края на следващата година, ако не се удължи срокът, трябва да бъде приключено изпълнението.
Вярвате ли, че чрез него, чрез Плана за възстановяване държавата ни може да се модернизира и възстанови икономически и социално? Това беше идеята. Безпрецедентно Европейският съюз взе заем, огромен, като Европейски съюз и го раздава на страните членки, идеята беше да се възстановят след кризата с КОВИД, но същевременно да модернизират икономиките си и да се справят с изискванията и на зеления преход. Разбира се, дойде войната в Украйна, смениха се и някои от приоритетите, но все пак това остава основната задача. На нас ни дават евтини средства, голяма част от тях като субсидия, с цел ние не да изкараме някоя година, а да променим икономиката си и да я направим конкурентоспособна. Аз, за съжаление, в този план, отново казвам, от четири правителства работен, не виждам нито гаранциите за това, нито пък виждам някой, който е готов да седне да го изпълнява и въобще да си поставя такива задачи. Вие чувате ли в разговора между партиите някаква подобна тема? В смисъл, да похарчим парите от Плана – да, трябва да съществува като тема, но как да модернизираме икономиката, как да го използваме максимално, как България да бъде различна след няколко години, това няма да го чуем.
Чухме ужасната новина, че могат да закрият въглищните ни централи, това чухме. Има ли реална опасност според вас или това беше поредната политическа дъвка? Вижте, рано или късно ще се закрият. Въпросът е дали те ще се закрият сега точно. Има поети ангажименти до 2025 г. да се намали капацитета, а след това до 2040 г. да бъдат закрити. И това са ангажименти, поети от предишно българско правителство. Но въпросът е, че те така или иначе не могат безкрайно да съществуват и ние го знаем това нещо, само че някак си сме се фиксирали в тях и нито се работи по някакъв начин, нито нещо се прави, за да се компенсира подобна загуба със създаване на други източници на енергия – било ядрена, било други. Какви ли не чудесии чухме за проекти в "Марица изток“, а не се вижда каквото и да е направено досега.
Г-н Калфин, Европейската комисия призова миналата седмица Съвета на Европейския съюз да не се бави, а да вземе всички необходими решения за приемането на страната ни, както и на Румъния и Хърватия в Шенгенското пространство. Това се посочва в официалния документ на Комисията. От там дават положителна оценка за постигнатите от трите държави значителни постижения в прилагането на правилата за "Шенген“. Смятате ли, че трябва да се действа в момента и това е един последните ни влакове, които трябва да хванем за "Шенген“? Трябва да се действа. И не е последен влак. Ние трябваше много отдавна да сме приети в "Шенген“. И Европейската комисия, и Европейският парламент нееднократно са изразявали това становище. Приемането в "Шенген“ и въобще шенгенското сътрудничество винаги е било технически въпрос – да се изгради съответната инфраструктура, да се поемат ангажиментите и т.н. България много отдавна е изпълнила тези условия. За съжаление, за България и Румъния това се превърна в политически въпрос, доколкото се иска единодушие на страните членки. И от години винаги се намира някаква страна членка, която да ни спира по този път. Сега, освен Холандия, на която премиерът им се скри зад парламента, абсолютно ненужно, нямаше никакъв смисъл от решение на парламента, с което той да се оправдава след това, виждаме, че в Швеция, където се появиха след скорошни избори, националистки, в правителството, България и Румъния са им най-първата жертва за ограничаване на европейското сътрудничество. Виждаме, че и в Австрия се появяват такива настроения, така че е очевидно, че надали ще има съгласие този път. Ще продължим да го търсим, няма да се случи кой знае какво. Ще си пътуваме с личните карти и сега, както досега, но въпросът е, че абсолютно несправедливо България е държана извън Шенгенското пространство.
Г-н Калфин, и още една много важна тема. Стана ясно, че Украйна иска от нас оръдия, самолети, танкове, БТР-и и средства за отбрана. Министърът на отбраната Димитър Стоянов обеща да има яснота много скоро какво можем да предоставим. Как според вас трябва да бъде компенсирана страната ни и какво е редно да получим в замяна?
Аз не мисля, че има някакъв механизъм за гарантирано компенсиране, в смисъл, че ако ние си изпратим тази военна техника, с която осигуряваме в момента охраната на България, някой моментално ще я замени с нещо друго. Така че това е въпрос на преговори и не трябва да разчитаме, че това ще бъде вече за модернизация на армията. Да, имаше такива примери отделни в една или друга държава, но това не е масова практика. Няма как да разчитаме, че ще изпратим в Украйна отбранителната си техника и ще получим чисто нова от някой друг. Така че възможностите са ни ограничени. България и досега, в смисъл при предишното правителство не изнасяше пряко за Украйна, но изнасяше много боеприпаси, които стигаха в крайна сметка до Украйна и до войната. Така че най-вероятно ще продължим да правим същото, само че без да минава през посредници.
Как ще се отразят на България, на държавата ни 16-те нови самолета за около 4,6 милиарда лева? Ще останат ли настрани и подпомагането за социалните сфери, подкрепата за малкия и среден бизнес? Добър ход ли беше това – купуването на 16-те нови самолета? Разходите за военна техника, за отбрана и за оборудване винаги са такива, които не се разбират пряко от хората. В смисъл, винаги ще има въпросът трябва ли да ги направим тях или е по-хубаво да се дадат парите за друго. Факт е, че България трябва да има армия и трябва да има управа. И ако това, което и аз чета, без да съм специалист, че руските самолети в края на следващата година, пък и преди това ще спрат да летят, очевидно, че на България й трябва авиация. Ние нямаме нужда някой друг да ни пази небето, така че този разход очевидно, че трябва да се направи. Дали по начина, по който беше направен с това предварително плащане, е отделен въпрос, но че трябва да имаме авиация, която да лети и да пази небето ни – тя включва и обновяване и купуване на нова техника, очевидно е така. И това е в интерес на всички.