Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Историята си заслужава! 100-годишният Георги е живата история на българско село | ||||||
| ||||||
"Бях зад картечницата във Втората световна война, оцелях два месеца сред бомби и изстрели без да ме ранят“, споделя столетникът. Два месеца сред бомби и изстрели във Втората световна война оцелява Георги Малинов от Балша. Тогава е едва 21-годишен и стреля с една от трите картечници в българските части в Македония. Днес е точно на един век - навърши 100 години преди броени дни. Дядо Георги е живата военна история на красивото село Балша и пази емоционални спомени от фронта, които и до днес разказва с бистър ум, сякаш са се случили вчера. Малинов се включва в легендарната Страцинско-Кумановска операция. Тя е настъпателна акция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944 г. Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. "Пеша вървяхме от Кюстендил до Крива Паланка в Македония. Два-три дни останахме там, а в далечината се гърмеше страховито. Строихме се преди да поемем към фронта, а при нас дойде свещеник да ни прочете молитва. След това командирът държа реч и ни каза, че трябва да отмием петното, хвърлено върху нас - виждаше се, че германците, с които България беше съюзник, губеха войната. Тогава той ни каза всеки от нас да отвори долният ъгъл на войнишката куртка от вътрешната страна и да сложим в него точния си домашен адрес - ако бъдем убити, да знаят къде да ни закарат и погребат“, връща лентата назад със сълзи на очите 21-годишният тогава войник. Малинов е в картечна рота - мерач на втора картечница от общо три, които навлизат в Македония. "На място видяхме как германците били накарали македонците да изкопаят зигзагови окопи. На няколко места оставили отвор за картечници, захлупен с плочи, за да остане място само за стрелба. След като заехме позиция, трябваше с картечниците да спираме ударните роти да не настъпват към нас. Аз съм мерач, от лявата страна е помагач, който подава лентата с патрони, а отдясно е командирът. Други носят сандъчета с 250 патрона и вода за картечницата. Тя започне да ври, когато се стреля повече, но нямаше кой и кога да я сменя“, спомня си дядо Георги. Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията продължават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта наново са разбити. "Противникът атакува с автомати, а нашите войници въоръжени със старите пушки Кримки (Крънки) – два пъти гръмне, третата - не. Ние тримата около картечницата нямахме такива, а ни бяха дали пистолети. Тоест - ако видиш противника да го стреляш. Той с автомат, а ние с пистолет… Всъщност служеше за това, ако врагът ни заобиколи, да го захапя и да си тегля куршума“, казва днес Малинов. И продължава: “През нощта бях дежурен на картечницата от 1 до 3 часа и така съм вперил поглед в нея, че по някое време започва да ми се струва, че нещо мърда. На другия ден ударните роти настъпваха към нас и ние започнахме отстъпление. Едно от момчетата с картечниците остана, аз му казах да бягаме, че живи ще ни хванат. Докато реши да ме послуша го застреляха. Прихванаха и мен след това. На метър до мен свистяха патроните. Ние гърмим наслука, а техните мерници бяха много точни. Тръгна ли да бягам, куршумите свистят. Помощникът ми с триногата прибегна до близката гора, командирът също. Останах сам. Успявах само на 2-3 метра да прибягам и да залегна, докато накрая успях да се укрия и аз. Там освен спасените имаше и 16 души убити“. През двата месеца на кръвопролития Георги забравя за съня и глада. Нощното дежурство зад картечницата и липсата на хляб цели 3 три дни не сломяват духа му. "Заобиколихме откъм гърба да ударим врага. Но хората са воювали толкова дълго, имат опит и разбраха, след което се изтеглиха към близкото село. Долетяха наши 9 самолета и ги бомбардираха. Отговорът дойде от три вражески изтребителя, излетели от Скопие. Атакуваха наслука в гората, където се бяхме установили. Сред нас нямаше жертви, но поразиха обозите и много от конете паднаха жертва“, разказва картечарят. Няколко дни по-късно българските части достигат село Корито. "Имаше три наши танка, а пехотата крачеше с тях. Скоро започнаха да летят снаряди, а колко народ бяха убити от пехотата… Два от танковете обърнаха и тръгнаха назад. Само последният продължи напред. Но после и той спря, слязоха двама души и побягнаха назад“, вижда с очите си оцелелият и под новия обстрел военен. След това Малинов и останалите войници достигат разрушен от вражеско нападение мост в селото. "Останахме да пренощуваме там. Оказа се, че има поща и успях да напиша писмо на родителите ми, че съм жив и здрав и го изпратих. На сутринта трябваше да настъпваме. Заваля сняг през нощта, а реката беше замръзнала. Налагаше се да минем през нея. Първо прегазиха ударните роти. Дойде и нашият ред на картечарите. Събухме се, вдигнахме панталоните и нагазихме. Водата беше малко над коляното. Картечниците вдигнахме на оцелелите коне и те ги пренесоха. Отсреща се чуваха изстрели. Вражеската войска вече отстъпваше, но някои бяха останали и гърмяха по нас, за да всяват смут“, описва поредния критичен момент от войната Георги. На следващата нощ нашите войници спрели за почивка в една горичка. "На разсъмване долетя противников самолет, откачи две бомби и те се взривиха. За щастие нямахме жертви и продължихме да гоним врага“, добавя той. Поради важното оперативно значение, което има Скопие, българското командване насочва Първа и Четвърта армия за неговото освобождаване. На 13 ноември 1944 г. по обяд германците започват да се оттеглят от града. Към 18,30 часа разузнавателният взвод от 5-и пехотен полк на 5-а дивизия пръв влиза в почти напълно опразнения град, а части на 2-ра пехотна дивизия от Първа армия след кратки боеве прочистват самостоятелно южната и източната част на Скопие. "След като имахме няколко сражения в Куманово, до Скопие не влизахме в битка. Когато влязохме там, то вече беше завзето от други наши войски. Близо два месеца продължи офанзивата. Получена бе веднага заповед за заминаване за Унгария, което означаваше почти сигурна смърт за нас. Но ни се размина. Последва обратно връщане пеша до Сливница от Скопие“, разказва Георги от Балша. След това прекарва 8 месеца като караул в Момчилград, където обхожда града, пази складове, товари и разтоварва дрехи, храна, обувки. Това е периодът с най-хубава и лека служба, с която приключва военната му кариера и той се уволнява. След войната и преживяното на фронта, Георги започва да се занимава със земеделие в Балша. Сключва брак и има двама сина, трима внуци и четирима правнуци. По-късно работи като леяр, а за последно е цивилна охрана на въоръжени складове. После се пенсионира и старините си прекарва и до днес в Балша. За своите 100 години дядо Георги е добре със здравето. "Стомахът ми е здрав и си ям като млад човек. Кръвното е бетон - 120 на 80, също като на млад човек“, казва дядо Георги и добавя, че проблеми има със зрението и краката. Приседнал в двора на къщата си в китното селце, столетникът казва, че премахването на казармата е добре дошло за младежите - да не ходят да си губят времето и младините. Но от друга страна, престоят в поделението променя един мъж. А за финал ветеранът от Втората световна война отправя призив - по-малко да се краде и да се лъже, а повече да се мисли за народа". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Млад шофьор прегази легнал на пътя бургазлия
09:16 / 25.11.2024
Изрязаха 90 % от корема й
09:02 / 25.11.2024
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
16:05 / 24.11.2024
Започва ремонт на тези бургаски улици
14:10 / 25.11.2024
В Бургас е първата училищна паралелка, която изучава изкуствен интелект
09:30 / 24.11.2024
Важна новина за бургаските шофьори!
04:00 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
