Историк за съветските паметници: В момента политиците напомнят на едно дете, което е направило беля и се опитва да я замете
Аз като историк и като човек, който професионално съм свързан със запазването на паметта, няма как да заявя и да подкрепя премахването на който и да е паметник, свързан с която й да е епоха. Това каза в интервю за "Фокус" историкът гл. ас. д-р Самуил Шивачев от Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Той коментира желанието за премахване на паметника на Альоша в града под тепетата.
"За някои хора това може да не е приятно, но историците имаме такава задача, именно да се стремим да опазим паметта на българския народ, да застанем наистина в силен сблъсък с политическите интереси. И от друга страна, сме в ролята на това, да се борим и със семейната родова памет за епохата на социализма. Не знам защо у нас, наистина нямаме яснота за това как трябва да се развие тази памет за този период. По-скоро ние сме склонни да разрушим, да унищожим или да оставим в забвение тези паметници, свързани с тази епоха".
Самуил Шивачев разказа, че преди години е разговарял с германци, които са били изненадани от това, защо Бузлуджа не е превърнат в Музей на социализма и там да се провеждат научни форуми, посветени на тоталитаризмите през ХХ век.
"По същия начин ние сме оставили на забвение, дори преди години имаше такъв проект, по отношение на възстановяване на лагера Белене на остров Персин, който да се превърне именно в място за поклонение. Отделно от това, в нашите учебни програми, ако трябва да сравним в училище, в една Италия, учениците в гимназиален курс за целия си период на обучение, са задължени да отидат и да посетят едно място на концентрационен лагер, който е свързан с тоталитаризмите през ХХ век. По този начин се пази паметта, тя не се руши, тя се съхранява за поколенията. Страхът от това, че има хора, които биха продължили да почитат тези паметници, те може да продължат и 100 години. Това не е фактор, че един паметник трябва да бъде премахнат, защото видите ли, на някого не му харесва. От друга страна, имаме този голям проблем, който пак казвам, ако ние премахнем паметниците от времето на социализма, ще изпаднем в една ситуация, в която тази епоха ще влезе, така да се каже, ще бъде наложено едно табу над нея. Как ще се изправят историците и учителите по история в училище, с какви аргументи те ще се изправят срещу родовата памет", каза историкът.
"По кой начин те ще обяснят на учениците какъв е бил социализма, ако фактически ние премахнем всичко, което е свързано с този период и оставим като изначална информация само това, което е в родовата памет. Да, за едните ще бъде периода с положителна оценка, за други ще бъде с отрицателна оценка. Но на мен ми прави впечатление още нещо, че примерно да кажем за лагера Белене, на лагера Белене, все още има живи лагеристи, които отиват всяка година и почитат паметта на своите събратя, които са загинали там. Аз не съм видял един политик на тези събития. Но виждам непрекъснато да се говори с този антикомунистически рефрен. Защо тези хора не отидат там? И още повече, какво се случва с поколенията след това, когато тази живата памет си отиде един ден?", попита гл. ас. д-р Шивачев.
Според него, ако изклкючим МОЧА в София и Альоша в Пловдив - други паметници, които биха имали преди всичко патриотични подбуди и вдъхновяване на нашето общество, също стават обект на вандалски прояви.
"Например, паметникът на Съединение в Пловдив беше залят с боя преди години, паметникът на Левски в Карлово също беше поруган от едни пияници, паметникът на Асеневци във Велико Търново също беше залят с боя. Това отношение към паметниците ние го виждаме и от българите, които отиват в чужбина. Наскоро беше пак поредният вандалски акт, в който българин беше драскал по Колизеума в Рим. Така че липсата ни на цялостно добро историческо образование и това защо са нужни тези паметници, все още стои някак си така встрани. Историята на България продължава да се представя много полюсно, създават се едни социо психологически граници в нея, каквито те не съществуват. Нашият политически елит се опитва често, чрез определени исторически моменти да отклонява вниманието на обществото от важните проблеми, от неговите ежедневни проблеми, от невъзможността понякога, политиците да представят адекватни решения на тези проблеми. И вниманието се насочва именно към поляризирането с въпроса с паметниците, или както аз бих казал, едно изключително комплексно отношение имаме към Русия. Нашите политици за мен имат изключително огромен комплекс, когато става въпрос за Русия и нейното участие в историята на България", обясни Самуил Шивачев.
Той бе категоричен, че в момента, с действията си, политиците напомнят на едно дете, което е направило беля и се опитва да замете тази беля.
"Някъде назад във времето, в миналото, явно някои моменти за някои политици не са добри и те чрез общото антикомунистическо, така да кажа говорене, се опитват точно тези моменти също да ги заметат".