Историк: Левски е национална икона, но все още има много неизвестни за него

Левски е национална икона, но все още има много неизвестни от неговия живот и дело. Това каза историкът Орлин Събев в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

Османските документи, които са вече достъпни в дигитален формат, разкриват много нови неизвестни факти за него. Един от тях е, че рождената му дата не е 1837, а вероятно 1840 г. "1837 г. не е написана в нито един документ, няма запазено кръщелно свидетелство, няма църковни записки от онова време. Тази година е предадена по спомени от наследниците на Васил Левски. Но османските документи – описи на населението на Карлово, разкриват една различна година. Откриваме името на Васил Левски в един такъв опис от 1844 г., където той е описан като четиригодишно момче. В предходния опис от предходното преброяване през 1840 г. неговото име не фигурира“, обясни историкът.

Всички мъже в Османската империя са били описвани в подобни списъци. "Идеята на османските власти е била да опишат мъжете мюсюлмани, годни за военна служба, и всички християни, които плащат данък“, поясни Орлин Събев.

Османските документи разкриват още, че властите са знаели, че Васил Левски стои начело на революционната организация много преди разкриването на извършителите на обира на турската хазна в прохода Арабаконак от септември-октомври 1872 г. "Новите документи разкриват, че османските власти знаят много подробно за тази организация, която е с център Букурещ, но има комитети в Ловеч, в Тетевен, Етрополе, няколко месеца по-рано. В един такъв документ, който представлява доклад на валията на Дунавския вилает, който резидира в Русе, до Великия везир, той много подробно описва тази организация, като дава имената на Васил Левски и на всички останали водещи комитетски дейци в българските земи“, разказа Орлин Събев.

Османските власти са разчитали много на свои информатори за разкриване на революционните дейци – както сред населението, така и от средите на тайните комитети. Има запазени документи, които показват какво заплащане са получавали те за информацията, която предоставят на османските власти. "Когато набира скорост следенето на Васил Левски и неговите сподвижници, заплатите на информаторите се увеличава многократно, т.е. те имат материален стимул да разкриват местонахождението им“, поясни историкът.

Османски документи потвърждават как е заловен Васил Левски край Къкринското ханче и ранен при опит да избяга. "Но за съжаление, на този етап ние не знаем отговора на въпроса кой е издал местоположението му“, добави той.

Орлин Събев отбеляза, че интересът към османските архиви започва още след Освобождението на България. Тогава първото поколение български османисти, които са завършили турски училища в Истанбул и владеят османски език, през 20-те и 30-те години на ХХ век издирват документи, даващи информация за Васил Левски, и публикуват преводите им на български език. През 50-те години са публикувани и преводите на съдебните заседания от съда в София срещу Левски и останалите участници в обира на Арабаконак. "От тогава до скоро не бяха разкривани нови документи. Напоследък османските архиви се дигитализират и това ни позволява много по-бързо и по-мащабно да издирваме нови документи. Трябва да се подчертае, че голям стимул за последните издирвания даде един наш млад колега от Националния музей "Васил Левски“ в Карлово – Виктор Комбов, който заедно с един турски колега – Дженгиз Йолджу, откриха нова, неизвестна досега снимка на Васил Левски, съхранявана в истанбулския архив. Това подтикна всички останали колеги и мен лично да издирим още документи, свързани с него, и така да разкрием нови, неизвестни досега факти“, разказа Орлин Събев.