Видът на обектите, които се подлагат на интензивен контрол -големи строителни обекти, обекти с голям обем изкопни работи, жилищни сгради и др., се определя, като се анализират данните на НСИ и други източници за тенденциите в сектора, уточняват от ГИТ.
През 2016 г. акцентът в контрола е бил върху строителството на сгради заради увеличения обем на този вид строително-монтажни работи. Интензивни проверки са извършвани и на обектите, включени в "Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради", като се взеха предвид рисковете, които създават строително-монтажните работи на височина по отношение на безопасността на труда.
Кратките срокове за изпълнение на дейностите, свързани със санирането по програмата, пък водят до пренебрегване на законодателните изисквания за работното време, до наемането на неквалифицирана работна ръка, работа без трудов договор и т.н.
В София беше организирана извънредна кампания, с акцент върху работното време, заради многото сигнали за работа в почивните дни и също заради увеличения обем на строителството на сгради. В рамките на кампанията проверки се извършваха и в почивните дни.
Интензивните проверки на новостроящите се сгради и сградите, включени в програмата по саниране, ще продължат и през 2017 г.
През 2016 г. контролните органи на Инспекцията по труда са извършили 4662 проверки на строителни обекти през 2016 г., при които са констатирани 23 967 броя нарушения, като 14 416 броя от тях са в областта на ЗБУТ, а 9395 броя в областта на трудовите правоотношения. Строителството е един от малкото браншове, в които нарушенията, свързани с безопасността по труда, са значително повече от тези, свързани с трудовите правоотношения.
За отстраняване на констатираните нарушения са приложени 22 651 принудителни административни мерки. От тях 162 бр. (от общо 461 бр.) са актовете за спиране извършването на строително-монтажни работи на обекти или на различни участъци от тях, както и на необезопасени машини или съоръжения, които пряко застрашават живота и здравето на работещите.
Съставените актове за установяване на административни нарушения на работодатели в строителството са 1673 бр. От тях, за нарушения, свързани с безопасността и здравето при работа, са 770 броя, и 1299 бр. за нарушения, свързани с трудовите правоотношения. За създаване пречки на контролния орган са съставени 18 акта и за неизпълнение в срок на дадени задължителни предписания - 95 акта.
Установени са 474 случая на работещи без трудови договори. Работниците трябва да знаят, че когато работят без трудов договор или договарят само част от възнаграждението си в него, а останалото получават "в плик", те губят социални и осигурителни права. Освен това както пред инспекцията, така и пред съда, те могат да претендират само за условията, договорени писмено в трудовия договор и за сумата, отбелязана в него.
Констатирани са и редица нарушения по работното време, но много от строителните работници, които идват от различни райони на страната, предпочитат да работят повече дни без почивка, за да имат възможността по-късно да ползват по-дълга такава по родните си места. Във връзка с това при проверка те не желаят да съдействат на инспекторите, като напускат обекта или отказват да попълват декларацията, в която реално да отразят отработените от тях дни. Трябва да се има предвид, че преумората е един от рисковите фактори за допускане на тежки трудови злополуки в строителството.
Според оперативните данни на НОИ през 2016 г. в сектора са станали 197 злополуки на работното място, от които 17 с фатален изход. Прави впечатление, че вече преобладават тежките инциденти в резултат на падане от високо или след удар от тежки предмети, което е в резултат на тенденцията за раздвижване на жилищното строителство. До 2015 г. по-сериозен беше рискът от срутване на земни маси, тъй като големият обем строителни работи беше свързан с големите инфраструктурни обекти, контролът на които беше сред приоритетите на дейността на ИА ГИТ.
Работодателите в сектора продължават да пренебрегват някои основни правила в осигуряването на безопасност и здраве при работа, като най-честите нарушения са свързани с цялостната организация на тази дейност. Не се съгласуват общи правила с всички работещи на една площадка работодатели или ако ги има, работещите не се информират за тях. Те също така не получават необходимата информация за рисковете за тяхното здраве, според направената оценка, и мерките, които се предприемат за тяхното минимизиране. Понякога изобщо липсва оценка на риска или тя е изготвена формално, без да са предвидени мерки за минимизиране на опасностите. Не се провеждат начални и периодични инструктажи.
Лични предпазни средства като цяло се осигуряват, но не се осъществява ефективен контрол за използването им. Не се обезопасяват достатъчно конструктивните отвори на обектите, както и скелетата, на които се работи. Голяма част от злополуките могат да бъдат предотвратени при обезопасяване на работните места и използване на лични предпазни средства, особено при работа на височина. Друго често нарушение е необезопасяването на временните ел. инсталации на строителните обекти и свързаните с тях кабели, което води до риск от поражение от електрически ток или спъване и падане.
В резултат на засилената контролна дейност започват да намаляват нарушенията, свързани със задължението на работодателите да осигурят подходящи санитарно-битови условия на строителните обекти. Подобрява се и техниката в строителството.