Има ли риск България да остане без мляко?

Търговските вериги слагат три пъти по-високи надценки, отколкото на аналогични вносни продукти. Това заявиха от Българската агрохранителна камара (БАхК).

"За да има храни, трябва да има хора, които са отдадени. С дълбока скръб съобщаваме, че почина изпълнителният директор на Говедовъдния съюз Михаил Михайлов, отдал 50 години на селекцията", съобщи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Бойкотът не е породен от производителите, а от потребителите, подчерта той.

"В Агрохранителната камара основната цел е да бъдат обединени противостоящи се от годините производители и преработватели", уточни Зоров и допълни, че е проведена среща с министъра на земеделието.

Загива ли млечното животновъдство

"От 14 млн. ферми са останали под 9 млн. Говорим за европейски мащаб за няколко години. Тази тенденция не е само в България, но и навън. Причината е, че хората в този сектор, особено в животновъдството, когато се работи 365 дни, не искат да получават по-малко от една чистачка в един офис. Това е унизително. Ние не воюваме с търговци, защото без тях не може, но да бъде справедлива схемата в разпределението на възнагражденията. Не може основният натиск да е върху суровинния сектор и той заради това той да намалява. След четири-пет години ще се блъскаме с това да няма мляко", каза Зоров пред Bulgaria ON AIR. 

Той определи ситуацията при плодовете и зеленчуците като трагична. 

"Оранжерийното производство почти го няма. За млякото това се очертава. Сега са останали последните мохикани от средни и по-големи ферми, които са навзели много кредити, няма как да се измъкнат и продължават да работят. Тези хора заслужават своето място достойно на масата. Законът за защита на конкуренцията трябва да бъде актуализиран и да създаде възможност на българското производство да не приключи до няколко години или до година. Няма по-добра храна от тази, която е създадена и консумирате на мястото, на което живеете", смята председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.

Как да стимулираме родното производство

"Ако при един продукт сега надценката е 60-70%, ако стане 30% - се получава разлика от 30-40%. 10% да отидат за най-засегнатия, този който произвежда млякото, и 20% да отидат при потребителя с намаляване на цените. Ние сме единен европейски стандарт. Всеки трябва да стимулира родното производство в рамките на допустимостта. Купувайте българска храна, имаме качествени български храни, които трябва да останат на пазара ни", настоя Зоров.