Геостратегическите игри около турския газов хъб са малко по-големи и може би те определят в значителна степен и гравитацията в политическия живот на България и на региона. Това каза за аудиокаста
"Това е България" на
"Фокус" Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор.
"Тук става въпрос за много големи интереси, за много големи финансови потоци и за едно съвпадение на интересите на президента Путин, на президента Ердоган, в ролята му на посредник и бенефициент по посреднически сделки. И съответно, на хората, които разчитат на руските енергийни източници да усилят позицията си в техните региони, примерно Вучич, и особено Орбан, разчита да превърне Унгария в регионален хъб, и да има достатъчни количества руски газ, който той да разпределя и съответно да инкасира брокерски привилегии, така да ги наречем, приходи. Това не е нищо ново, това на времето го правеше Меркел през “Северен поток 1 и 2", сега Ердоган иска да влезе в тази роля, нещата се повтарят, проблемът е, че има война. И в тази война Путин започва да разчита изключително много на Турция като посредник по много сделки, не само енергиен източник, както вие посочихте и тази статия във “Файненшъл таймс", защото тя се превръща в ключов фактор за заобикаляне на санкциите, особено за продукти, които имат пряко отношение към военно производство в самата Русия, и което захранва войната", каза още Василев.
Според енергийния експерт не трябва да се забравя, че и в България има достатъчно мощни среди, които печелят от посредничество, от реекспорт на руски стоки.
"Поне доскоро беше така. Самият факт, че има компании, които съперничат по приходи с “Лукойл", без да са вносители и без да преработват и търгуват с петрол, означава, че единственият друг източник е реекспорт. Но, разбира се, нашите мащаби са много малки, не е това, което става през Турция. И в този смисъл, ние малко се намираме в една много тежка зона между чука и наковалнята, тъй като натискът, който Путин оказва от икономическа и геополитическа гледна точка през Турция на България от една страна и от друга страна Орбан и Вучич, ние общо взето влизаме в една доста трудна роля. Тъй като в момента през Българя минава повече руски газ, отколкото през Украйна. И тази тенденция ще става още по-очевидна, ако и когато Украйна реши да осъществи заплахите си и да прекъсне транзит на руски газ през Украйна при изтичането на договора за транзит до края на 2024 г.", допълни той.
"И вие сами можете да си представите, ние общо взето в България фокусираме вниманието върху приходите, които Русия получава от “Лукойл", което е, разбира се, така, но те са нищо в сравнение с приходите, които получава благодарение на вноса, и вече на транзита на руски газ през България. Нещо, което правителството и специално министърът на финансите
Асен Василев се опита да поправи с енергийната такса. Казвам поправи, защото малко хора си дават сметка, че “Газекспорт" пренася газ по привилегировани условия, такива, каквито никой друг спедитор или търговец няма при ползването на услугите на българската преносна система. И част от причината за тази енергийна такса, логиката й беше просто да изравни условията на конкуренция. Защото в противен случай руският газ ставаше много по-конкурентоспособен от всеки друг газ, включително от газ, който ползва “Булгаргаз". Нали “Булгаргаз", ако трябва да ползва преносните услуги на “Булгартрансгаз", на другия системен оператор, той трябва да плати повече, отколкото “Газекспорт" плаща на “Булгартрансгаз". И виждате, в тази пробита обстановка колко е трудно да се разбира каквато й да е стъпка по отношение на енергийните интереси. И забележете, това при положение, че “Газекспорт" едностранно, по нареждане на Путин ни спря доставките на газ. Но това не означава, че в момента не влиза руски газ, напротив, количествата руски газ, които влизат в България стават все по-големи. От начало беше за нуждите на “Лукойл", на Нефтохим, но тази компания, която беше и остава мажоритарно притежание на “Литаско", тя започна да вкарва много по-големи количества. И така, ние не консумираме газ по линия на “Булгаргаз", но някои други започнаха да заемат муфата му и да го изместват от пазара, именно с този на руски газ. И тук, аз не мога да разбера позицията и на президента, който всячески фаворизира руския газ, нали то общо взето вече, дори не е никаква изненада каква позиция ще заеме, човек може да го прогнозира и без да го е чул. Но въпросът е, че в тези всички процеси има реално измерими икономически интереси и щети, които ние претърпяваме. Ето, аз затова ви казах, че да, 1 млрд. вероятно са парите, които са отишли в повече от “Лукойл", но сметнете 15 млрд. от средната цена за миналата година, от 650 до 1000 долара стигаше, ами това са над 10 млрд. всяка година. И естествено, че тези 10 млрд. създават около себе си гравитация, част от тези приходи се връщат, да купуват елита на България, на Сърбия, Вучич също, така известно е, че той даде “Среде газ", може би там го притежава “Газпром". Да не говорим за Орбан, който гради фундамента на неговата антиевропейска политика е именно привилегированите връзки и възможността да разпределя руски енергийни източници. И това не е само газ, и петрол също", отбеляза Илиян Василев.
Цоня СЪБЧЕВА