Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Икономист: След време българинът ще може да си купува все по-малко и по-малко
Автор: Екип Burgas24.bg 11:49 / 06.10.2021Коментари (0)907
©
Ще издържи ли джобът на българина в глобалните и локални условия по отношение на енергетиката и климата или още нещо за цената и пътя за постигането на климатична неутралност до 2050 година.

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

“Това, което Българинът ще открие след година е, че джобът му е доста отънял. Парите, които получава, няма да станат кой знае колко повече, времето на големите увеличения мина.

Минаха големите ръстове на заплатите в бюджетната сфера. Мина повишението на част от заплатите в частния сектор. Това, което следва е един изпреварващ ръст на цените и с това, което получава българинът, ще може да си купува все по-малко и по-малко.

Това вече се вижда. Ако погледнете ресурсите, които влизат в един завършен продукт, цените им нарастват главоломно в последните месеци.

За да произведете завършен продукт ви трябват енергия, транспорт, малко разходи за заплати, складове и други. Всички тези неща се увеличиха с двуцифрени темпови, това се отразява върху цената на крайния продукт.

Инфлацията

При цените на рудодобива например в индустриалното производство можем да видим ръст от 20% и това е само до август, а цените продължават да нарастват. Цената на добива на енергийни ресурси имаше около 15% увеличение, транспортът се увеличи около 15%.

В момента НСИ отчита едни символични все още проценти – 3,75% беше последната инфлация. Това не кореспондира кой знае колко с реалните харчове на хората. Когато влезете в магазина и видите цената на най-често потребяваните стоки като олио, масло, захар, брашно и т.н. Виждате ръстове на цените, които просто не кореспондират с това, което НСИ пише по сайтовете си.

И второ, всичко онова, което не е отразено в крайната цена, ще се отразява тепърва и се отразява именно в тези активните месеци – октомври, ноември, декември по Нова година и т.н.

Ръст на световните цени

Тези процеси не са изолирани. Цените на световните борси растат главоломно. Ръстовете продължават и при петрола, и при основните суровини като мед и алуминий, въглища и т.н.

Не получаваме никакви индикации за успокоение. Китай се опита да успокои малко пазара като изкараха част от своите резерви с петрол и газ, но тези количества са пренебрежимо малки на фона на апетита на спекулантите и както се вижда цените продължиха да растат.

Печатане на пари

За мен голямата беля, която доведе до отъняването на доходите, не само на българите, реално доходите намаляват в цял свят. На първо място, това беше неистовото печатане на пари, което тръгна от 2008-2009 г. Централните банки се опитаха да направят нещо като гасене на пожара с допълнително наливане на още гориво. Ясно е, че това е процес, който няма как да спрете по този начин. Като продължавате да печатите пари е ясно, че цените на стоките ще се опитат да го догонят. Това е ставало и по времето на Римската империя, и в Средновековието – рязкото увеличаване на паричното обръщение.

Банките нямат полезен ход

Лошото е, че банките нямат полезен ход, защото в момента, в който спрат да печатат пари, това ще означава срив на пазара на ценните книжа и то на такива уж солидни държави като Франция, Белгия и т.н., които изобщо не са малко задлъжнели.

Те крепят икономиката си благодарение на дълг, а този дълг се крепи, благодарение на ниските лихви. В момента, в които печатането на пари спре, и лихвите тръгнат нагоре, тези дългове ще се сринат, а това е нещо, което централните банки не могат да си позволят.

Зелената сделка

Второто безумие беше т.нар. “зелена сделка“. Светът твърде бързо се върза на приказките на т.нар. “зелени“, в чиято политика няма нищо зелено. И започнаха да ограничават разходите за проучване, за добив на нефт и газ, на източници, с които се захранват ядрените централи и т.н. Съвсем естествено това доведе до натрупването на дефицити – консумацията продължава да расте, а добивът да намалява.

Големият замисъл на “зелената сделка“ е ограждане на ловното поле за европейските ловни концерни. Това е нещо, правено неведнъж. Последният такъв опит е през 1929 г. и се достига до прословутата криза и “голямата депресия“.

Това, което се прави тогава, е ограждане на британската сфера на влияние за достъпа до чужди стоки.

За да не се достига до повторение на тези години, светът достига до едни глобални споразумения, създаването на международен регулатор.

Но, ако започнете с претекста, че се борите за опазване на природата. Имено това беше целта на “зелената сделка“. С Въвеждането на увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници Европа да има претекста да наложи своята зелена марка и зелени такси върху целия неевропейски внос. И тези страни да не могат официално да се оплачат на Световната търговска организация.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Май 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Зима 2024/2025 г.
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
51-ото Народно събрание
В столичния кв. "Младост 1" откриха труп на жена, има следи от насилие
Риск от чума по дребните преживни животни
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Бургас и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@burgas24.bg

За реклама:
Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Бургазлии във facebook
RSS за новините
Статистика: