Икономист: Повишаването на минималната заплата може доведе до по-висока безработица

Българската индустрия се трансформира към производства с висока добавена стойност. Разбира се, намирането на подготвени кадри е сериозно предизвикателство. Между отделните части на търговската промишленост има големи разлики – някои предприятия са до пет пъти по-производителни от други. Това са химическата промишленост, автомобилното производство и други. Това каза Адриан Николов, Институт за пазарна икономика пред Bloomberg TV Bulgaria.

Фирмите, които са в сектора на химическото производство, имат достатъчно работници, за да растат. Проблемът е дали можем да привличаме нови инвеститори. Състоянието на пазара на труда е по-скоро пречка пред стъпването нови инвестиции на българския пазар. Възможно е нови фирми с други бизнес модели и по-високи маржове на печалба да изтеглят работници от други бизнеси.

"Повишаването на минималната заплата може след време да доведе до по-висока безработица“, коментира гостът. Видяхме предприятия, които се изтеглят от пазара и освобождават работниците си, защото разходите за труд нарастват. Ако тези хора се задържат за дълго извън пазара на труда, това означава, че минималната заплата пречи. За момента не сме стигнали този етап.

Според събеседника в най-нискоквалифицираните сегменти на пазара на труда има най-високо търсене. Например, в туристическия сектор имаше голямо търсене на бармани и сервитьори. По време на строителния бум високо беше търсенето на строители. С други думи, тази икономическа динамика в отделните сектори създава търсене за всеки вид работна ръка.

"За съжаление у нас работодателите не инвестират достатъчно в работниците“, категоричен е Николов. Проучванията на работната сила показва, че ние сме с най-ниските темпове на обучение на възрастни в Европейския съюз. Много е малък процентът на работници, които минават обучения – 1 от 5. Средното за Европа е около 50%, а в Нидерландия и Дания – 80%. Тук може да се намеси държавата, но тя по-скоро се занимава с безработните. Държавата инвестира в създаване на субсидирана заетост, което не е устойчив модел.

Минималната работна заплата трябва да следва някаква форма на регионален аспект. В най-слабо развитите региони – Видин, Монтана, Хасково – един нов работник без опит трябва да покрие около 75-80% от производителността на опитен работник в тази област. Ако към настоящата формула въведем някакъв регионален компонент, това ще облекчи потенциалния  негативен ефект от минималната заплата.  

"Липсата на чуждестранни инвестиции е пречка пред икономическия растеж“, припомни гостът. Делът на инвестициите от БВП също е много нисък и сме на дъното на класацията в Европа. Ако българската икономика расте с 3%, това означава, че постепенно ще успеем да настигнем средното европейско равнище. Това обаче се дължи и на факта, че техните икономики се забавят. Въпросът пред нас е как да ускорим ръста така, както Румъния прави.

"Забавянето на икономиката в Германия доведе до по-нисък износ в България“, припомни Николов. Влошиха се и други икономически показатели. По всяка вероятност експанзията на българските производства, свързани с Германия, ще е изправена пред предизвикателства. Потенциалното членство в Еврозоната може да даде тласък на икономиката. Свързано с това е и подобрението на кредитния рейтинг на България. Разбира се, не бива да подценяваме и нуждата от подобряване на икономическата ситуация.