Към 2014 г. БВП на глава от населението в България е 37 на сто от нивото в Германия. Това е бил най-ниският резултат сред всички единадесет страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Според експертът увеличаването на държавните инвестиции в инфраструктура и образование може да доведе до повишение на доходите в България и доближаването им до тези в Западна Европа.
По думите му трябва да се разработи програма за развитие на инфраструктурата, която да гарантира, че държавните инвестиции в тази област ще останат поне две десетилетия близо до границата от 7% от БВП, която вече беше достигната през 2015 г.
"Трябва да увеличим инвестициите в хората на България, за да им позволим да придобият знания и умения, които ще ги направят по-конкурентоспособни на глобалния пазар. В един свят, който става все по-дигитализиран, трябва да разполагаме с по-усъвършенствана работна сила.", коментира Павлов.
Данните показват, че разходите за образование на сектор държавно управление в България през последните пет години изостават значително спрямо останалата част от страните в Централна и Източна Европа. Средно през периода 2008 -2013 година разходите на българското правителство в сектор образование се равняват на 3.6% от БВП.
Според Павлов, ако България иска да възвърне конкурентоспособността си в тази сфера, тя трябва да увеличи бюджетните разходи за образование до около 6% от БВП през следващите 2-3 години, докато в същото време се гарантира, че университетите предоставят знанието, което е най-търсено на пазара на труда.
"Това изглежда като предизвикателна задача, защото, когато се вземат заедно нуждите от увеличаване на инвестициите в сектори инфраструктура и образование, българското правителство ще трябва да увеличи данъчните си приходи с около 4% от БВП. Ако това се случи, ще стане възможно нивото на общите данъчни приходи към БВП да се приближи до нивата, наблюдавани в най-добре представящите се икономики що се отнася до процеса на сближаване на доходите - Чехия, Словения и Словакия", казва още Павлов.
Източник: в. "Труд"