Сафридът вече се появи и той смята, че след средата на септември ще може да се говори за по-богат улов. Сега интересно било да се проследи и излизането на заргана, също много вкусна риба, която е предимно за любителски риболов от въдичарите.

Що се отнася до пасажните риби, струпването им зависи от наличието на хищници, какъвто е леферът, от високите температури на морската вода, концентрацията на хранителния зоопланктон и др. Условията на средата са определящи за риболова, обясни доц. Райков.

За трицоната интересното е, че нощем не може да се лови. Най-доброто време за това е сутринта (7-8 часа), когато времето е слънчево. Установена е пряка връзка между слънчевата активност и струпването на пасажите от трицона. Тя е основен вид по хранителната верига в морето, но размножаването й става на циклични периоди. След силна година следва по-слаба. Поколенията, които открихме миналата година, бяха с голяма мощност. Трицоната достига 5 години, но най-масовата е 2-3- годишната риба. При висока биомаса през размножителния период сега след, като мина една година, очакваме да има по-голямо поколение. Това обаче още не означава, че ще има повече трицона на пазара, защото в същото време може да се увеличи и броят на хищните видове.

Трябва да се проследи и състоянието на хранителната й база, зоопланктонът как се развива. Защото, ако не е подходяща като количество и видово разнообразие, рибата "гладува"; температурните условия също са важни. Но от гледна точка на размножителните запаси поне за момента състоянието е добро и се очаква да има добро попълване на запаса от трицона и по- богат улов.

Ихтиологът даде за пример последните две години
с много горещи летни периоди. Високите температури на въздуха и съответно на водата, които доста се задържаха, доведоха до прегряване на горните слоеве. И както през миналата така и тази година юли и август бяха месеци почти мъртви по отношение на риболова. Според него това е разбираемо, тъй като мигриращите видове все още не бяха тръгнали покрай нашия бряг, местните пък се изместиха в по-големите дълбочини и се разпръснаха поради високата температура. След този период са най- благоприятните месеци, септември и октомври, през които традиционно от няколко години има силен улов, особено на лефер. Друг е въпросът, че това е един от върховите хищници в хранителната верига и при появата му останалите се разпръсват. Това особено важи за сафрида. Тази есен се очаква картината да се повтори - добър улов на лефер, паламуд и по тази причина бързо намаляване на сафрида.

Що се отнася до обвиненията, които се тиражират всяко лято, че делфините били виновни за намаляващите рибни запаси (особено на трицоната), ихтиологът е категоричен - природата сама намира баланса си.

Според него ролята на човека не е само да контролира размера на популациите. Разбира се, когато при дадена ситуация един вид хищник се увеличи много, тогава страда жертвата. Делфините оказват хищническа преса. Но когато хищникът много се размножи, тогава се появява и някоя причина, с която природата го контролира. Такива са инфекциозните болести, епидемиите сред делфините, които са една от основните причини за увеличената смъртност, особено при малките, чиито трупове често намираме по брега. Така, че е абсурдно да хващаме пушките и като в гората да трепем хищниците, защото станали много. Ихтиологът напомни, че морските бозайници попадат под защитата на различни международни конвенции, има и специално споразумение за защита на китоподобните видове и санкциите за нарушителите са изключително строги. Всяка морска държава от общността се наблюдава под лупа от комисията дали спазва европейските споразумения, какви мерки прилага за спазването им. Вярно, не всички държави от района на Черно море са членки на ЕС и не са задължени да спазват европейските изисквания. 

Но и в тази насока напоследък има напредък. Например Турция, на която се пада основният дял от риболова в Черно море, вече въведе изискването за дебелина на влакното за калкана тя да е 0,5 мм, а не повече, което е една от причините за смъртността при делфините. Вината за техния мор не е при рибарите, макар че най-лесно е първо те да бъдат атакувани. Големият проблем, както неведнъж вече е подчертавано, са бракониерите. Изследванията, които се правени в тази насока, показват, че единични са случаите делфини да се оплетат в рибарските мрежи. Основно това се случва в изоставените нелегални мрежи, обясни ихтиологът.

Темата за рибните ресурси в Черно море беше една от основните на годишната среща на редовните експертни групи от всички страни членки на Европейския съюз, в която участва доц. Райков. Тя се проведе в Обединения научен център към ЕК неотдавна. На нея експертните групи оценяват програмите на всяка отделна държава по отношение на събирането на данни за рибните ресурси, за риболовните кораби, икономически, биологични показатели. Тоест, всеобхватно се изследва всичко, което се отнася за риболова. На срещата тази година България беше представлявана от доц. Райков и един експерт по икономическите индикатори от ИАРА. Експертните групи имат право да оценяват всички други доклади, но не и на страната, която представляват, за да се избегне субективизмът в оценките им. Тези срещи за особено важни, защото реално от работата през предходната година се определят и средствата, които са дадени за осъществяване на програмата, каза доц. Райков. Досега 50% от техния размер се даваше от ЕС, като останалата част се поемаше от държавния бюджет на съответната страна. Сега с новата програма по морско дело и рибарство този дял става 80%, което вече значително облекчава държавното финансиране. Тук става дума за средства, които са за производствени инвестиции в аквакултури, инфраструктурни проекти и др. Участвам всяка година в това заседание като независим експерт и имам поглед върху оценките, които се дават на българската програма, допълни доц. Райков. По неговите думи преди му е било конфузно, защото имало много слабости, трудно ставало изпълняването на някои от модулите, а други изобщо не са били започвани. 

Става дума за анализа на икономическите данни за риболова, имало слабости и в събирането на биологични данни, в начина на тяхното докладване, тоест, изследванията не са били пълни. За сметка на това 2016-а, която е последната отчетна година, се оказа много силна, почти без никакви забележки, и смея да твърдя, че това изцяло се дължи на доброто сътрудничество и съвместна работа между институтите
(ИО и ИРР), които от години изпълняват програмата за събиране на данни в тяхната биологична част. 

В тази насока много помогна и доброто взаимодействие с ИАРА, където напоследък са привлечени доста млади експерти с биологическо образование, с хъс към работата, подчерта доц. Райков. Всички заедно направихме доста в усилията да подобрим имиджа на България на този висок форум, в който участват не само експерти от 28-те страни членки на ЕС, но и представители на различни европейски организации. Оценката, която ни дават, е добра, подчерта ихтиологът и морски биолог с уговорката, че не бива да се изхвърляме, защото все още тя не е много добра, но пък за предишните години е било от лоша до средна. 

В случая най-важното е, че нещата вървят добре и се отчита сериозен напредък. Докладите от всяка годишна среща са публично достъпни, на тяхна основа се правят анализите за следващите стъпки. В края на краищата Европейската комисия, когато дава пари, иска насреща резултати. И ако има напредък, логично е тези средства да бъдат увеличени, каза още доц. Райков.

Идеята на ЕС е всички страни членки да вървят напред и ако някоя изостава, да й се помага. Затова са и тези годишни срещи, на които достигнатото ниво се оценява, дискутира се и така се върви напред. Оттам нататък отговорността е на самата държавна администрация, която трябва да работи в тясно взаимодействие с институтите, неправителствените организации, нещата да вървят в спойка, за да могат да се случват. А не само да се вайкаме и оправдаваме, че това или онова било практически невъзможно. По-лесно е понякога административно да се неглижира един или друг проблем, дори да се върнат европейски пари, отколкото да се положат усилия за тяхното решаване. Вярно, нямаме капацитета на страни като Германия, Франция, Дания Италия, но виждам, че има напредък, което е радостното, допълни доц. Райков.