ИТ спецове и учители работят като продавачи

Около 6% от висшистите ни по информационни технологии и учителите ни работят като продавачи въпреки сериозния недостиг на такива специалисти в цялата страна.

Това става ясно от новата рейтингова система на университетите, която бе представена вчера от министерството на образованието и науката.

Въпреки че бизнесът от години се оплаква от дефицит на ИТ специалисти, а в началото на учебната година имаше глад за учители се оказва, че част от тези кадри намират реализация като продавачи в магазините.

От рейтинговата система става ясно, че 14,34% от висшистите по информационни технологии в Шуменския университети например работят като продавачи.

Това не означава, че Шуменският университет дава некачествено образование, а че на местно ниво младите висшисти няма къде да се реализират, обясни ръководителят по проекта за рейтинговата система Георги Стойчев.

Тревожно е и че над 10% от икономистите ни също работят като продавачи. Рейтинговата система за пореден път потвърждава тенденцията, че университетите бълват икономисти, които са в излишък на държавата.

Всеки пети икономист от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите например работи като продавач, става ясно от рейтинговата система.

Повече от половината българите с икономическо образование пък изобщо не се реализират по специалността си, а всеки двама от трима младежи, завършили икономика и администрация, не работят на позиция, изискваща диплома от ВУЗ.

В същото време студентите ни по икономика непрекъснато се увеличават. Броят им е равен на всички студенти, които учат в професионалните направления, свързани с природните науки и инженерните специалности.

"Проблем е, че висшите училища реагират на търсенето на кандидат-студентите, не на бизнеса", коментира още Георги Стойчев по повод излишъка на икономисти, които излизат от университетите.

Проблемът у нас не е, че имаме много студенти, за които няма работни места на пазара на труда, а че имаме сгрешена структура на висшето ни образование, обясни още Стойчев.

"Здравеопазването и информационните технологии са секторите, които имат нужда от кадри, но има и професионални направления, които произвеждат излишък от специалисти", коментира още той.

Средният осигурителен доход на завършилите висшисти е 867 лв., показва още рейтинговата система. Делът на регистрираните безработни млади висшисти пък е 3,77%.

Тревожното обаче е, че повече от половината от наетите висшисти работят на позиция, за която не се изисква диплома от университет.

Източник: в. "Монитор"