Хисаря: СПА столицата на Римската империя

Около минералните извори е съществувало императорско владение, което се развива като един огромен балнеолечебен комплекс. То привлича гости в античността от всички краища на провинциите на Римската империя. Това сподели доц. д-р Митко Маджаров - директор на археологическия музей в Хисаря в рубриката "Туризмът на фокус" с Ася Александрова по Радио "Фокус".

Археологическият музей в Хисаря разполага с 4000 артефакта, които "са разположени в две обновени, много добре представени зали на музея, които съответно са разработени по проект, финансиран с помощта на Министерство на културата". Те отразяват хилядолетната история на града и селището около минералните извори, която датира от края на VІ хил. пр. Хр. и без прекъсване продължава почти до наши дни.

"Разбира се, че тук се преплитат множество култури – праистория, бронзовата епоха, естествено тракийската култура, която заема едно доминиращо място в региона и в общината. Но най-голямото количество артефакти и археологически находки, движими и недвижими, се падат на римската епоха и късноримската епоха – това е периодът от ІІ до VІ в. сл. Хр."  

"Последните археологически разкопки, които ние провеждаме на римските терми – първо, те датират от 30 години, но от три-четири години данните показват, че около минералните извори е съществувало селище, което през средата на ІІ век, по времето на император Адриан, е било обявено за домен. Това е императорска резиденция или императорска… Специално този домен или императорско владение е било под специалната юрисдикция на императора и това е станало по времето на провинциалния управител на провинция Тракия Каварий Фронтон. По това време, малко по-късно, след обявяването на селището, започва и строителството на римските терми. И това строителство на римски терми става някъде около средата на ІІ век, което беше потвърдено и с данни от епиграфските паметници, данни, които ние получихме буквално преди дни от археологическите разкопки. Или много, много преди император Диоклециан да се роди, тук около минералните извори е съществувало такова императорско владение, което се развива като един огромен балнеолечебен комплекс, който привлича гости или туристи, бих казал, в античността от всички краища на провинциите на Римската империя и провинциите. И тогава може да се каже, че това селище е било своеобразна СПА столица на Римската империя в балканските провинции. Едва много по-късно, около 150 години по-късно, император Диоклециан при своите обиколки из Тракия през 293 г. обявява селището около минералните извори за град, дава му статут и го назовава на свое име – Диоклецианополис, който естествено е бил укрепен по всички правила на римското благоустрояване с крепостни стени, с широки и прави улици. Градоустройствената схема е била решена и може да се каже, че той е бил един много важен, значим за императорския двор град, тъй като тук хората от най-древни времена са оценили лечебната сила на минералните води и са използвали тази лечебна сила, идвали са тук да се лекуват. И всъщност това предопределя и функцията на селището – туризъм, който от древни времена продължава и до наши дни".

"През дългия низ от десетилетия, досега са открити голяма част от укрепителната система, архитектурата, градоустройството на църковната архитектура на римския град и това го нарежда на едно от предните места, го позиционира, като град, в който могат да се видят абсолютно всички елементи на един римски град. Въпреки че е значително по-малък другите градове в империята, говоря дори и от Рим, тук могат да се видят много по-голямо разнообразие на елементи от укрепителната система, църковната архитектура, термалната архитектура, гробничната архитектура, амфитеатър, гражданска архитектура. И в това отношение естествено, че ние можем съвсем спокойно да се похвалим, че тук човек, като дойде в нашия град, той се потапя в един музей на открито, където може да почувства полъха на римската култура, т.е. на културата от римската епоха и от късноантичната епоха. Разкопките, които през последните години дори ние провеждаме, те са свързани с проучването на римските терми. Това е един огромен термален комплекс, в който могат да се видят, да се проследят канализационната система, може да се проследи водоснабдителната система с минерална вода, басейните, които са винаги пълни и днес с топла минерална вода. Постоянно ние откриваме все нови и нови елементи от термалното строителство. Дори през тази година провеждаме спасителни археологически разкопки на римските терми, които са във връзка с проект, спечелен от Община Хисаря, който е по европейска програма, за консервация и реставрация на три обекта – Римски терми, Южна крепостна порта, известна сред населението като "Камилите“, и Североизточна ъглова кула. Постоянно се обогатяват сведенията за термалната архитектура, към която ние сега сме насочили своите усилия, и дори през последните няколко дни, десетина – 15 дена, ние вече имаме три епиграфски паметника, които дават ценна информация за това кога са построени термите – казах, точно в средата на ІІ век, за това, че термите са построени върху по-рано изграден термален комплект, за това, че тук е имало светилище, което действително ние локализирахме вече. Било то на здравеносните божества, или на нимфите – това вече допълнително ще уточним, но при всички положения тук е имало нимфеум, който е бил посветен на Трите нимфи – богини на изворите и на реките", разказа доц. д-р Митко Маджаров.

На територията на Хисаря бликат 22 извора, които имат различна физикохимична характеристика и температура, а тя варира от 41 до 52 градуса по Целзий. И този факт е уникален не само за България, но и за света. Всички води са с ниска минерализация, хидрокарбонатно сулфатно-натриеви, с висока алкална реакция, с ниска твърдост, бистри, безцветни и с приятни питейни вкусови качества. Използват се за ефективно лечение на бъбречни, жлъчни, урологични и стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат.