"По закон болниците задължително трябва да сключват такива полици за лекарите, които работят в тях. По регионите в страната Българският лекарски съюз също поема инициатива да застрахова членовете си. Освен това някои медици индивидуално решават да сключат такава полица", разказа Ралица Табакова, директор на дирекция "Отговорности" в "Булстрад". Така често един лекар има по 3 застраховки в различни дружества.
В същото време нямало единна база данни, в която да може да се провери какви точно полици са сключили медиците.
Това създава проблеми, когато съдът е определил обезщетения на лица, пострадали от лекарски грешки.
"При застрахователно събитие има определен принос на дружествата, свързан с изплащането на щетите в случаите, в които има повече от една застраховка. Според това какви лимити на отговорност има по съответните полици се прилага специална формула за разпределяне на щетите между отделните компании", обясни Табакова.
Така често не било ясно кое дружество каква част от обезщетението трябва да покрие. Проблемите не се задълбочавали единствено заради факта, че в България все още няма много предявени претенции по застраховките "Професионална отговорност" за лекари.
Друг проблем е, че няма сериозен контрол по отношение на тези полици, обясниха от застрахователния бранш. По закон такива застраховки са задължителни за лекари, стоматолози, медицински сестри, адвокати, нотариуси, строители, застрахователни брокери, експерт счетоводители, архитекти, проектанти, лица, упражняващи строителен надзор и др.
Според данни на Комисията за финансов надзор (КФН) общият брой на задължителните професионални отговорности е над 60. В отделните закони обаче изискванията за тези застраховки са регламентирани доста общо и няма точно определени лимити на отговорност, посочват експерти от "Уника". За някои от застраховките "Професионална отговорност" в законите не е определен и механизмът, по който да се следи за сключените полици. В резултат няма и санкции за нарушителите.
Положителното е, че в последните години се наблюдава интерес към по-високите лимити на обезщетяване при застраховките за професионални отговорности на лекари и медицински лица, посочват от "Уника".
"В обществените поръчки вече се залагат изисквания за по-високи лимити", коментира още Табакова. По думите й лечебните заведения изисквали от застрахователните компании по-високи лимити от порядъка на 50 хил. лв. до 100 хил. лв. за събитие. При по-големите болници лимитите достигат дори до 200 хил. лв. за събитие.
Това обикновено води и до по-високи премии, които трябва да плащат застрахованите лица, припомнят експертите от бранша. Все още обаче много лекари предпочитали да сключат полици за най-ниска цена между 20 лв. и 40 лв. годишно. В крайна сметка това се отразява на обезщетенията, които биха получили хората, ако потърсят правата си в съда при евентуална лекарска грешка.
"Факт е, че все пак най-често се завеждат искове за професионални грешки при лекарите. В последните 7-8 години обаче нямаме предявени претенции за изплащане на обезщетения, които да са в големи размери. Понеже лимитите са били минимални и платените обезщетения не са били значителни", обясни още Табакова.
Източник: в. "Монитор"