Кристиян Бойков, станал известен като "белия хакер", и шефовете му Георги Янков и Иван Тодоров, които бяха обвинени за кибертероризъм, смятат да осъдят България в Страсбург. Това научи "
България Днес" от близки на разследваните за мегатеча на лични данни от НАП. Адвокатите, които защитават разследваните от "ТАД Груп", все още не са започнали да работят по исковете до Европейския съд по правата на човека и са се концентрирали върху мярката за неотклонение на втора инстанция на Иван Тодоров. Това ще стане след немалко време, тъй като очакват наказателното дело да влезе в съда поне след година.
Искът в Страсбург ще бъде заведен срещу публичното разпространение на доказателства от страна на прокуратурата. Също и срещу публикувани неточности, като например информацията, че Кристиян Бойков е пуснат срещу парична гаранция, докато всъщност той е с мярка "подписка".
За възможността за дело срещу България в Страсбург алармира и председателя на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев. Той коментира именно разпространените от прокуратурата доказателства: "Подобно поведение води до уронване на престижа на прокуратурата като институция", заяви съдията.
"Освен това са били разпространени лични данни на прокурори и следователи заедно с тези материали, а подобно деяние покрива състав в Наказателния кодекс", отбеляза Калпакчиев.
"Разпространяването на лични данни не е невинна дейност, затова защитата им неслучайно в ЕС е толкова сериозна", заяви съдията, който отбеляза, че за да бъдеш осъден за разпространение на лични данни, не е нужно да има и злоупотреба с тях.
"Това разследване по начина, по който се води, не създава впечатление, че се цели разкриване на истината, а се целят пропагандни и конюнктурни ефекти", коментира още шефът на съдиите пред Би Ти Ви.
"Разследващите трябва да покажат до някаква степен истината, която ще стане ясна в съда. Много бързо забравяме какво се случило преди дни. Тези обвиняеми лица обикаляха студиата и обясняваха, че нямат нищо общо с тази атака срещу НАП", защити решението да се публикуват доказателства, сред които и лични данни, директорът на ГДБОП гл. комисар Ивайло Спиридонов в предаването "Тази сутрин".
"Това, което беше изнесено от прокуратурата, е плод на работата и неспането на служителите на ГДБОП, които са събирали тези доказателства. Нека да види обществеността какви са тези хора. Това, което беше изнесено, е само една малка част", каза Спиридонов, според когото обвинените за хакерство са създали настроения срещу разследващите и са искали да подведат общественото мнение.
"На компютъра на този младеж (Кристиян Бойков) открихме писмото, което беше разпратено до медиите с файловете от НАП", разкри Спиридонов, който смята, че има доказателства, че файлът с данните от НАП е бил манипулиран на същия компютър.
Пред Нова телевизия Спиридонов коментира, че още преди делото, може да се стигне до обрат и 20-годишният "бял хакер" може от обвиняем да се превърне в свидетел на обвинението.
"Това е едно 20-годишно момче. Вероятно иска да бъде известен, може би е бил подведен от работодателите си. Много са нещата, които биха могли да допринесат за това негово решение. Но аз мисля, че в определен етап от досъдебното производство той може и да придобие друго качество. Например - на свидетел", заяви Спиридонов.
Той бе категоричен, че според службите има достатъчно данни за това кой е поръчител на престъплението. "Дали това ще бъде доказано е друг въпрос. Но към момента има достатъчно данни за това откъде идва въпросната поръчка", коментира още главният комисар. И намекна, че може да има още арести и обвинения по аферата "НАП". Шефът на ГДБОП отрече да са работили с "ТАД Груп", въпреки че от фирмата твърдят това и дори, че Кристиян е обучавал спецченгетата в новостите на киберсигурността.
Пред "България Днес" близък на Кристиян обаче коментира, че той и шефовете му са станали добри приятели за двете години, през които работят заедно, и едва ли младежът би свидетелствал срещу тях дори под натиск.
Разпространените от прокуратурата данни бяха коментирани и от един от адвокатите на собственика на "ТАД Груп" - Ина Лулчева.
"Безпрецедентно е писмото и информацията, която е изпратена до медиите, защото е посочено, че те се предоставят във връзка с протеста на Апелативната прокуратура по повод мярката за неотклонение", коментира тя. Според нея прокуратурата е трябвало да представи доказателствата в съда, а това, че те са стигнали до медиите, означава, че прокуратурата иска да въздейства, като създава негативно обществено мнение.