© | Добрите пиари, когато учат политиците как да говорят, не пропускат да ги предупредят, че повечето журналисти предпочитат да препредадат на публиката не най-важното в една реч, а някакъв третостепенен детайл - стига да е любопитен, жълт - разбирате за какво става дума.Готови са документите по делото КТБ. Някои казват, че тежали 4 тона. Повече от документите, събрани на Нюрнбергския процес.
Изведнъж обаче се оказва, че 4 тона суджук тежат повече. Новината за зулумите на добричкия депутат затъмни всичко останало. Забравихме за милиардите откраднати наши левове и в главите ни се въртят най-вече суджуци.
Сега ще има оставки, заклеймяване, оздравителни процеси и т.н.
Едва ли някой обаче ще отговори на въпроса КОЙ ИЗЯДЕ СУДЖУЦИТЕ?
Да предположим, че един полуизсушен суджук тежи 250 грама. Тоест, в един килограм има 4 суджука. В 4 тона - 16 000 суджука.Като уточним началната дата на рекета, излиза, че на година са изяждани точно 3650 суджука. Или средно 10 подкови на ден. Плюс пастърма и филе Елена.
Ясно е, че един човек, даже депутат да е, не може на всеки час да изяжда цял суджук. Явно някой му е помагал. Кой е той?
Едно е сигурно - че това не е Бойко Борисов. Защото ако беше замезил и той, едва ли случаят щеше да бъде поднесен по този начин.
Явно много хора и то на местно ниво са си похапвали от заграбеното. Дали искането на Борисов за оставка на цялото ръководство на ГЕРБ Добрич не означава точно това - суджуците плюс пастърмата и филето да са изяждани на партийни сбирки. И гол суджук ли са яли или е имало и други мръвки, питиета и т.н.? И кои са били дарителите - тоест рекетираните. Вписаните в онзи списък на фирми, които трябва да помагат на ГЕРБ.
Може да се предположи, че първият транш суджуци е отишъл за някакъв партиен банкет. "Дарителят" със сигурност се е зарадвал, че е включен в списъка на "нашите фирми". А това струва повече от стотина суджука.
Ако депутатът беше спрял след първия или втория тон, историята щеше да потъне като хиляди подобни истории.
Знам и други подобни истории. Жертвите надигат глас чак, когато рекетьорите прекаляват. И тогава решават да се се оплачат. Обикновено търсят връзки за тази работа, защото нормалния ред за подаване на сигнали обикновено не работи. На някакво ниво дава "заето". Защото някой по веригата в това време дъвчи от суджуците.
Но това е само любопитната страна на историята. Вероятно някой вече я е нарекъл суджук-гейт. Ако никой не е сетил, претендираме за авторство.
От многото "гейтове" този изглежда най-кокошкарски. Но не е за подценяване. Защото между него и останалите има много общи неща. Става дума за преплитане на политическа, държавна, общинска, съдебна, катаджийска и всякаква власт плюс бизнес интереси. И липса на елементарен морал. На всякакви нива.
Някой припомни, че преди време виден гербаджия в Добрич си бил нарязъл демонстративно партийна книжка. Вероятно Борисов е бил обещал да провери случая, вероятно траншовете на суджука са били спрени за малко, но след това всичко е продължило по старому.
В крайна сметка Борисов не може да бъде навсякъде и да въздава справедливост. Правовата държава дава и други възможности за победа на справедливостта - на само да чакаш Бащицата.
Между другото Борисов обеща преди изборите, че ще дойде специално с Цветанов в Пловдив и ще тръгнат от организация на организация. Някои още чакат изпълнението на обещанието, но явно няма да дочакат.
Но да се върнем към Добрич. Бизнесменът - донор на ГЕРБ се е разделил не само с 4 тона суджуци, но и с едно офис обзавеждане. То било за офиса на ГЕРБ, но после кацнало в офиса на депутата.
Ето, тук е разликата между Добрич и Пловдив.
В първия офис на ГЕРБ на "Мария Луиза" първият диван също е подарък от един бизнесмен. Който между другото в този момент беше следствен за укриване на данъци в особено големи размери. И не криеше, че с този подарък се надява да избегне пандиза. В интерес на истината диванът не помогна, човекът беше осъден. Но диванът си остана в партийния офис и не бе приватизиран като в Добрич.
Та тогава си помислих дали първите ръководители на ГЕРБ не трябваше да върнат дивана? И да започнат на чисто. И въобще има ли партия в България, която да връща диваните. И да не обича суджуци аванта.
Източник: ПОТВ/Е.Тодоров |