"Техни историци идват в нашите държавни архиви да издирват документи за освободителното движение. Ние им даваме широк достъп, но за мен, този достъп трябва да бъде ограничен, защото има един принцип на взаимност в обмяната на тези допуски до архивните фондове", каза академик Георги Марков. 

По думите му аргументите за недопускането били, че някои от архивите са били ведомствени. 

"Примерно, за терора на българите след 44-та година, е отразено в документацията на тяхното вътрешно министерство или за лагерите, където са били изпращани българи, и след това съдебните процеси след Втората световна война, делата са затворени в тяхното Министерство на правосъдието. Дават документи, които са без особено значение, а всъщност ние тук им предоставяме почти всичко, включително документи от Висшия централен архив, от архива на ВМРО, от личните фондове. Крайно време е да се въведе този принцип на взаимност, защото те взимат наши документи, които използват за антибългарски цели, включително ги фалшифицират", каза академик Георги Марков. 

По думите му - известно е, че след 1944 година и архивът, и библиотеката на Македонския научен институт, бяха предадени на Скопие. 

"Това е едно огромно богатство, което е спазарено с решение на тогавашната управляваща комунистическа партия, която реши, че може да се участва в правенето на македонска нация. Вероятно и лични архиви са били прехвърляни в Скопие, тъй като там те нямат някакво местно документално наследство от преди Втората световна война", каза академик Георги Марков.