Георги Киряков: Румен Радев няма да се примири да бъде вкаран обратно дълбоко в коридорите на президентството

Политологът Георги Киряков в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е от 24.08.2023г.)

Г-н Киряков, защо, според вас, фигурата на главния секретар на МВР създаде напрежение, което ескалира в последните дни?

Даже и днес допълнително ескалира с отказа на президента да подпише Указа за освобождаването му.

Абсолютно.

Това означава, че има някакъв политически план на президента, който цели разбиване на коалицията на редовния кабинет и коалицията зад него. И продължаване на тази линия на налагане на собствен дневен ред, без да си дава ясна сметка, че по Конституция, той има определена роля, която не включва конфронтация с мнозинство в Народното събрание и конфронтация с Министерски съвет.

А нека кажем само какво би трябваво да направи президента в такъв случай?

Би трябвало, след като Министерски съвет, след като вътрешното министерство иска да изгради собствен екип, на който да се доверява в работата си, президентът просто да приеме този факт. Така както политическите сили в период, когато няма редовно събрание и няма редовен кабинет, приеха неговите назначения, неговите смени в службите, включително и това, че същият този главен секретар на МВР беше назначен по това време. Така и той трябва да приеме това, в името на една много по-голяма цел, не на личните цели на президента, или в личните цели на министър-председателя и на лидерите на мнозинството.

А в името на това, че България в момента е в тежка политическа ситуация, в тежка ситуация във връзка със сигурността, не говорим само за мигрантската криза, не говорим и за убийството на Алексей Петров, а говорим за цялостно усещане, че в България няма ред и няма справедливост. От тази гледна точка президентът трябва да действа доста по-конструктивно и да остави Министерски съвет да работи с екип, който сметне за необходимо и  добре за именно тази обща цел - за сигурност в обществото.

Очевидно наблюдаваме една власт с ярко разделение на властите, и може би, няма как президентът да не иска да запази службите си. Това виждаме в момента, и правителство, което да иска повече легитимност, за да вземе пък повече контрол върху повече от нещата.

Проблемът не е, че президента иска да запази службите, а че иска да запази своите хора в службите, за да може да регулира, така да се каже, ситуацията в тази сфера, да я контролира даже, не просто да я регулира, да контролира ситуацията в тази сфера, не просто да получава информация. Той иска чрез своите хора да стопира процесите на реформиране на доста сфери в България. Очевидно това е не конструктивната му цел, като фигура, която участва в разпределението на власт в страната.

Мотивът за смяната на главния секретар на МВР беше смъртта на шестимата полицаи и липсата на контрол. Как гледате вие на този мотив, и защо сега, според вас се поиска тази смяна?

Това е формалният мотив, разбира се, но тук зад този формален мотив стои именно тази сериозна вече война между президентството и мнозинството в парламента. Защото мнозинството в парламента крепи настоящия редовен кабинет. Не виждам аз друга причина, те могат да измислят хиляди такива формални причини за освобождаване на главния секретар. Но понеже процедурата вече е такава, че президентът първо трябва да бъде консултиран за фигурата на новия главен секретар, и второ, трябва да издаде Указ за освобождаването на досегашния главен секретар, му позволява да разиграва този тип политически игри.

И той ще се възползва, аз това го подозирах много отдавна, че президента няма да се примири с това да бъде вкаран обратно дълбоко в коридорите на президентството и да не подава глава оттам. Напротив, той в момента продължава да показва, че иска и има намерение да си възвърне влиянието, което имаше по време на служебните кабинети.

Г-н Киряков, това действие на държавния глава как ще рефлектира, според вас, на първо място върху работата на главния секретар в момента, авторитета му, доверието, което би трябвало хората да имат към него?

Горе-долу от г-н Борисов като главен секретар насам никой почти не знае имената на главните секретари на МВР. Тоест, това е фигура, която може да е най-висшата в професионалната общност в рамките на МВР, но няма особена тежест, особено пък политическа. Да не говорим, че това е един човек, а работата се върши на оперативно ниво от шефовете на отделните районни управления на МВР по места, там е истинската работа, а там вече бяха направени смените.

Много е лесно на Министерския съвет да изолира личността на главния секретар, да не му дава достъп до абсолютно нищо, което се случва в МВР, и така ще се реши тази патова ситуация до периода, в който президента склони, каквото и да значи това, в рамките на сложните отношения между институциите в България, докато склони да приеме съвсем логичното желание на настоящия редовен кабинет да смени главния секретар.

Не е трудно да се преодолее това, очевидно Министерски съвет не искат такова развитие и се опитват някакъв конструктивен диалог да водят с президента. Президентът обаче, е решил да тропа с крак по някакъв начин, явно това е в момента настроението му за политиката, да се инати докато не падне кабинета, да го наречем. Само, че той няма да падне така, действията на президента още повече сплотяват позициите на отделните партии, на отделните лидери в това мнозинство.

Коментарите в последните седмици са наистина много, във връзка с това дали кабинета се разединява или сплотява, въобще как се движат нещата в политиката. Какво крепи пък сглобката от една страна, какво я разделя. Но една такава "война", но Радев обяви днес на кабинета, какво може да последва, според вас, от страна на кабинета?

Аз ви казах, ще последва първо изолация на фигурата на главния секретар. Второ, ще последва изолация на президентството, тя така или иначе тече от началото на работата на редовния кабинет - изолиране на всички възможни канали, на възможността президента да влияе на българската политика. Това обаче, го разярява очевидно, чисто емоционално като личност него и започва да прави доста грешки в политиката и във вземането на решения, за това какво да прави лично той, като президент, и като върховен главнокомандващ на Българската армия, и като фигура, която се опитва по някакъв начин, след втория президентски мандат, да влияе на политическата ситуация в страната. И той вече прави съвсем явни опити да насити страната с хора по време на местните избори, през които след това, след края на мандата си, да опита да прокарва вече в рамките на изпълнителната власт и на законодателната власт своите политически цели.

Според вас, има ли наистина необходимост да бъдат овладени тези служби, в този момент?

Тук не става въпрос за овладяване. Овладяването наистина, е дума, която подсказва, че те ще се ползват с нечисти цели, и това се опитват да внушават, разбира се, противниците на редовния кабинет. Тук става въпрос за подмяна на хора, които могат да следват политиките, които редовния кабинет иска да налага. А тези политики не могат да се правят с хора, които се съпротивляват на тези политики. Съпротивляват се изобщо на самия факт, че има редовен кабинет. Затова ви казвам, че президентът в момента прави фундаментални грешки, които обществото отчита, и той трябва да е наясно с това.  

И това ще му бъде показано и по време на местните избори, а и след това, а и по време на социологическите сондажи, че президентът не може да действа, ако е призван да бъде обединител на нацията, той не може да действа като разединител. Защото позициите му в момента са точно такива да разделя, и както се казва в старата римска поговорка, да владее.