Създаденото правителство се приема като неизбежна опция, макар и с много критики и без ясни очаквания на фона на по-скоро положителни възприятия за периода на служебните правителства. Правителството събира очаквания за бюджет, който да е едновременно стабилен и социален. По невралгичните геополитически въпроси на деня обаче липсва попътен вятър. Това са изводите от бърз сондаж от независимата програма на
"Галъп интернешънъл болкан“.Първите действия на новото правителство явно се четат като известно успокоение, ако се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за предстоящата работа, а 43,3% са песимисти. На практика равните нива на оптимизъм и песимизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето
положителна оценка на служебните правителства от последните години: 52,9% са тези, които дават положителна оценка, а 35,7% – отрицателна. Останалите не могат преценят. Може би затова и се наблюдава естествена реакция срещу идеите за премахване на служебните правителства от конституцията (60,9% показват такъв инстинкт срещу 29,4%).
Тук роля явно играе и относително по-високата на фона на останалите политици в страната популярност на президента Радев. Вероятно затова и 59,4% не приемат мнението, че той защитава руски, а не български, интерес, а 31,1% го приемат. Останалите се колебаят.
"Лабораторната“ проверка на отношение към набрали популярност твърдения не показва изненади.
Като че ли ГЕРБ не са толкова потърпевши от "сглобката“, колкото ПП и ДБ. Популярните твърдения, че двете страни на практика са излъгали избирателите си, като са се събрали, срещат автоматично съгласие, но в случая на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили избирателите си, срещу 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ. Набралото гражданственост твърдение за външен натиск също среща автоматично приемане: 49,4% срещу 33,7% са тези, които приемат рефрена "натиск от американското посолство“. Факт е обаче, че
българите ясно признават, че настоящото правителство може да не е най-доброто, но това е била единствената смислена възможност – 62,7% приемат това мнение, а 32,8% не го приемат.Оказва се, че в най-голяма степен –
23,2% трудно се формира мнение по отношение на назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор. 15,9% са съгласни, че това назначение е добро, докато 60,9% не споделят това мнение, което до голяма степен може да се отдаде и на сравнително ниските нива на доверие в съдебната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е съгласно, че
кандидати за местните избори не трябва да имат близки, свързани с бившата Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с твърдението. Останалите не могат да преценят.
20,0% са "за“, "против“ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и по отношение на сроковете за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, но 71,9% са против България да бърза с въвеждането. Подобни данни са очаквани на фона на досегашната изследователска практика. Те показват необходимостта от решително по-активна информационна и убеждаваща кампания.
В същото време обаче на въпрос какъв да е приоритетът на бюджета, като че ли не се забелязва очакванията силно изразен социален инстинкт за сметка на всичко друго.
45,1% са привлечени от социални акценти в бюджета, но дори повече – 49,0% – по-скоро споделят идеята за финансовата стабилност на страната като приоритет. Двете мнения не си противоречат, но експериментът с противопоставянето им показва какъв приоритет дават българите. По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България явно няма две мнения – в тази тема трудно се припознава каквато и да била идея, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни спорове. Очаква се преди всичко решаване на споровете, преди Скопие да получи европейски път.
Сондажът е проведен в периода 14-19 юли сред 802 души чрез телефонно интервю, представително за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.