Повод за питането е решението на Румъния да намали ДДС-то върху храните. "Въвеждането на диференцирани ставки за храни и лекарства ще доведе до бюджетни загуби", категоричен е Горанов. "При въвеждането на диференцирана ставка на ДДС от 10 на сто за храни и лекарства, очакваната загуба за бюджета е в размер на 1, 094,2 млрд. лв.", посочва министърът и уточнява, че отрицателният бюджетен ефект може да бъде компенсиран само или с увеличение на ДДС-то за останалите стоки или с увеличение на преките данъци.
Повишаването на стандартната ставка на ДДС над 20% ще доведе до инфлационен натиск върху цените и потреблението, смята Владислав Горанов. Финансовият министър обяснява още, че в последните години държавите-членки на ЕС са предприели мерки за ограничаване прилагането на намалени ставки на данъка или за увеличаване на техния размер.
Наред с това въвеждането на диференцирана ставка на ДДС увеличава рискът от данъчни измами и укриването на данък добавена стойност, тъй като се създава възможност за неправилно деклариране и неправилно прилагане на режима на намалената ставка с цел минимизиране на данъчните задължения.
В заключение министър Горанов посочва, че националната данъчна система е структурирана по начин, по който основният дял от приходи в държавния бюджет се формира от постъпленията от ДДС и акцизи, а прилаганата дългогодишна данъчна политика в България е за ниски преки данъци и за неутралност на ставките за косвените данъци, в което влиза единната ставка на ДДС.
Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България преди 21 години винаги е била за една-единствена единна ставка, завършва отговорът на министъра.