Няма да спрем да купуваме стоки от първа необходимост. Има разлика между таван на надценката и таван на цената. Това е поредната палиативна мярка, с която се цели някакво медийно внимание, а може би и обществено. Този тип административно регулиране не работи и това се показва и в миналото. Дълги години ние имахме планирана икономика, където беше планирано дори количеството производство, накрая финиширахме с остри дефицити във всички стокови групи. Тази мярка я бих определил като мека форма на администриране. То би било допустимо, ако допуснем, че могат да се контролират разходите на една индустрия", каза финансистът Борис Петров в ефира на
Bulgaria ON AIR.
Според него това е невъзможно.
Законодателството трябва да се прилага с цялата строгост.
"Цялата верига от производството до финалната доставка са поне 3-4 посредника. Те имат своите надценки, тези надценки работят на базата на конкуренция. За мен проблемът е в институциите, които следва да регулират конкуренцията. Те са с изтекъл мандат, нямат политическа воля да извършват това, за което са избрани. Ние не наблюдаваме целия процес и не го администрираме по начина, по който би искала
Мая Манолова. Ние не можем да назначим на всяка верига на доставките по двама-трима ревизори, които да следят всяка доставка", допълни Петров.
Той подчерта, че пазарът работи чрез търсене и предлагане.
"Има разлика между таван на надценката и таван на цената. В ЕС има добре развито антимонополно законодателство. Има институции, които трябва да съблюдават за конкуренцията. Това, че те не си вършат работата, не бива да обвиняваме законодателството, че е проблемно. Просто то трябва да се прилага с цялата си строгост. Ние няма да спрем да купуваме стоки от първа необходимост. Не съм сигурен, че малките магазини са достатъчно конкурентни, за да могат да осигурят такава мащабна верига на доставки, каквато осигуряват големите магазини", коментира финансистът.
Трябват съкращения.
Попитан дали има риск да видим празни рафтове по магазините, той отговори: "Ако ние започнем да прекаляваме с администрирането и регулирането на цените, има доста сериозен риск това да се случи, защото те ще се насочат към други износни пазари, където ще се осигурява по-добра норма на печалба".
По думите му бюджетът ще бъде направен в рамките на 3% дефицит.
"Ние имаме ръст на заплатите в обществения сектор, който е 2 пъти по-висок от ръста на средната работна заплата. Ние не можем устойчиво да надуваме заплатите в бюджетния сектор, без те да се обезпечени с приходи. В рамките на администрацията има доста работещи пенсионери, една от първите линии е да бъдат съкратени част от тези хора", заключи Борис Петров.