Ето кой ще се засели в българските села, прогнозата е обнадеждаваща!

Скоро 40% от населението на България ще бъде концентрирано в шест града. Това коментира в интервю за Георги Бърдаров, специалист по демография, преподавател в СУ и писател. Той обясни, че след като преминем точката на насищане, процесът на урбанизация може да се обърне, но селата ще бъдат населени от дигитални номади. Според специалистът може да настъпи промяна при демографската криза и това не е абстрактен оптимизъм.

Обезлюдяването на селата е проблем, който много ярко засяга България.

Това е световен процес, част от световната урбанизация. В началото на 19 век градското население в света е било 2%, днес е 54%, а ще стане 70% до края на века. В държави като Уругвай, Германия и Белгия градското население е над 90%. Ние не сме изолиран остров от световните процеси, коментира той.

Големият проблем на България според него не е обезлюдяването на селата, а крайно неравномерното разпределение на населението. Скоро 40% от населението ще бъде концентрирано в шест български града, каза Бърдаров.

Той вижда бъдещето на селото като място на интелектуален, а не на физически труд.

Урбанизацията ще достигне точка на насищане. След това ще има обратен ход на нещата и връщане към селата, но не към селския начин на живот. Тези села от края на 19 век, които имаме в произведенията на големите български писатели, няма да се върнат. Тогава е имало много неграмотни хора в големи села. Сега ще имаме села, където ще живеят все повече дигитални номади, млади и образовани хора, които могат да работят дистанционно, които предпочитат по-екологичната обстановка. Пандемията ускори много този процес, категоричен е Бърдаров.

Застаряването на населението е опасен проблем пред бъдещето на страната.

Ниските нива на раждаемост са световен феномен. Големият проблем на България е острият дефицит на активно младо население. Ние сме демографски парадокс. Имаме най-ниската средна продължителност на живота в ЕС, но и най-застаряващото население. Това е изключително опасно за бъдещето на България във всеки един аспект, но най-вече в икономически и социален. Парите за всички сфери се изкарват от работещите, колкото са по-малко те, толкова повече са натоварени с данъци, толкова по-малко пари влизат в държавната хазна. Икономиката се движи от активното население. Ние имаме области, където над 30% от населението е над 65 години. Такова е положението във Видинска област“, твърди Бърдаров.

Забраната на абортите не е решение,  смята демографът.

Няма фактор, мярка, политика, които драстично могат да вдигнат раждаемостта. Унгария е един от примерите, където дават изключително много средства, но почти не мръдна раждаемостта. Забраната на абортите не може да увеличи раждаемостта. Това е човешко право. Италия беше първата страна, която съзря тази опасност, че е ниска раждаемостта. Още 60-те години те въведоха тотална забрана на абортите. Получиха напълно обратен резултат. При модерни и образовани хора, когато има забрана, това намали още повече репродуктивните им нагласи. Страхът, че нямат право на избор, ги намали, обяси Георги Бърдаров.

Ромското население по думите му непрекъснато става обект на спекулация. Бройката на ромите в България е тема на дълги спорове и дискусии. Според Бърдаров те са малко над 10% от населението.

Един от интересните аспекти на българската демография е процентът на ромското население. Много се спекулира с тяхната бройка. Ромите се самоопределят според етноса, на чиято територия живеят. Затова в България голяма част от тях се самоопределят за турци или българи. Реалната им бройка е между 700 хил. и 800 хил. Малко над 10% от населението, коментира още пред БГНЕС Бърдаров.

Той посочи и още няколко проблема пред ромската общност, които пречат на интеграцията.

Образователното ниво е много ниско. Трябва да се повиши. Вторият проблем е моделът на гетото, който възпроизвежда повечето отрицателните елементи в техния живот. Как може да се разреши проблемът с гетата в демократична държава, трудно ми е да кажа, но трябва да се намери решение, заяви Бърдаров.