Ето кога имате право на допълнителни дни към платения отпуск

Правата и задълженията при платен годишен отпуск. Какъв стаж ви е необходим, колко работни дни отпуск годишно се полагат за определени професии и още?

Blagoevgrad24.bg събра в едно всичко важно, свързано с платения отпуск, позовавайки се на експертите от сферата на трудовото право.

Основен годишен отпуск

Според чл. 155 от Кодекса на труда, всеки служител или работник има право на платен годишен отпуск.

При постъпване на работа за пръв път, той може да го ползва след като придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Няма значение при колко работодателя е придобит този стаж. Това гласи Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Наскоро бяха направени изменения в КТ, с които се намали минималния стаж, след който работникът или служителят има право на платен годишен отпуск  от 8 на 4 месеца.

Когато 4-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на служителя, той има право на платен отпуск за същата година в пълен размер.

Ако част от 4-месечния стаж е придобита през една календарна година, а друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през нея, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер.

За да се ползва платен годишен отпуск за втората година, както и следващите календарни години, не се изисква нов 4-месечен трудов стаж. В тези случаи размерът на платения отпуск за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на служителя в това предприятие.

Право на обезщетение за неизползван платен отпуск

Дори ако трудовото правоотношение бъде прекратено преди работникът да придобие 8 месеца трудов стаж, той има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който се изчислява по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

Други видове платен годишен отпуск

Платен годишен отпуск при нова работа

Ако служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.

Когато трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер, работникът не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година той няма право да ползва платен отпуск, освен ако за новата работа се предвижда такъв в по-голям размер.

Отпуск при непълно работно време

Работник или служител, който работи на непълно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

При работа на 4 или повече часа, полагащият се отпуск е отново 20 дни.

Удължен годишен отпуск

Има определени категории работници/служители, на които се полага удължен платен годишен отпуск, в който е включен основният такъв. Категориите и минималният му размер се определят от Министерски съвет. Сред професиите с удължен годишен отпуск в размери по-големи от основните са:

– професор, доцент, главен асистент, асистент, старши преподавател, преподавател във висши училища - 48 работни дни;

– преподаватели в детски музикални и балетни школи, признати за учебни заведения - 36 работни дни;

– научни работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения - между 35 и 45 работни дни, в зависимост от позицията.

Допълнителен платен годишен отпуск

Съгласно чл. 156, ал. 1 от КТ, един работник/служител има право на допълнителен платен годишен отпуск, когато:

– работи при специфични условия и риск за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;

– работи при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.

За ненормираното работно време е характерно, че работниците/служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

След консултации с представителите на синдикалните организации и с тези на работниците и служителите работодателят може да установи ненормиран работен ден за някои длъжности поради особения характер на работата.

По-големи от установените размери на отпуските по чл. 155 и 156 от КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Платен отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения

– Встъпване в брак - 2 работни дни;

– Кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

– Смърт на родител, дете, съпруг, брат/сестра, родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;

– Призовка в съда или от други органи в ролята на страна, свидетел или вещо лице;

Участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;

– Също и за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;

– Отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се възползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

– За времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

Работодателят също така е длъжен да освобождава от работа бременна служителка и такава в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на нея се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.

Платен отпуск за обучение

Такъв отпуск се полага само при задочна форма на обучение, тоест без откъсване от производството и със съгласие на работодателя. Отпускът е в размер на 25 работни дни за всяка учебна година.

Други случаи

Служители, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск от минимум 26 дни, включително и за календарната година, в която навършват пълнолетие.

Работниците с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на най-малко 26 дни платен отпуск.

Възнаграждение по време на платен отпуск

За времето на платения годишен отпуск работодателят изплаща на служителя определено възнаграждение. То се определя от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Забранено е да се компенсира платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен ако не става дума за прекратяване на трудовото правоотношение.

Възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника най-малко 3 дни преди началото му, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение.

При смърт на работника преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.

Как се ползва платения годишен отпуск?

Платеният годишен отпуск се разрешава на работника/служителя наведнъж или на части. Съгласно НРВПО, платеният годишен отпуск се отпуска въз основа на писмено искане на работника/служителя до работодателя.

Работодателят на свой ред издава писмено разрешение за ползването на отпуска. Работникът ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася.

Работодателят е длъжен да му разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако не е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В такъв случай на служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.