Експерти: Жилищата в България са най-достъпни от шест години насам

Жилищата на българския пазар на недвижими имоти през 2011 г. са най-достъпни от шест години насам, анализират банкови експерти.

Коефициентът за достъпност, с който се измерва времето, необходимо да се закупи един имот с получаваните доходи, е паднал до най-ниската си стойност - 3.5 при 6.9 през 2007 г., когато се регистрира пик на пазара на имоти.

Ако домакинствата заделят целия си доход за покупка на собствен имот, то ще са им необходими 3.5 години, по данни към второто тримесечие на 2011 г. Това е с 3.4 години по-малко спрямо 2007 г., сочи сравнителният анализ на една от финансовите институции у нас.

Причина за повишаващата се достъпност е спадът в цените на имотите и ръстът в доходите на населението, отчитан от Националния статистически институт. Експертите отбелязват обаче, че нарастващата достъпност за покупка на жилище се отнася единствено за заетите, като от началото на кризата, поради растящата безработицата, коефициентът обхваща все по-малък кръг от домакинствата.

В столицата върхът на показателя е отбелязан през 2008 г., като намалението за последните 30 месеца е двойно и в размер на 4.2 години. Изчисленията показват още, че въпреки строителния бум от последните години, ролята на нововъведените в експлоатация жилища при определянето на имотните цени не е толкова голяма.

Новото строителство представлява под 1/10 от продажбите на жилищния пазар, като през второто тримесечие на 2011 г. делът им чувствително се понижава до 5.2 на сто.

Най-голям дял от осъществените продажби - 11 на сто, новите жилища регистрират през 2009 г., когато голяма част от сградите, започнати преди кризата, са завършени.

Тежестта на ипотечните кредити върху домакинските бюджети намалява от 2006 г. насам. Делът на вноската по ипотечен кредит в общия доход на домакинството спада постепенно от 41,8 на сто през 2006 г. до 32,7 на сто през второто тримесечие на 2011 г. Изключение прави 2005 г., когато вноската е била 33,7 на сто от домакинския бюджет, което анализаторите обясняват с по-малкия размер на изтеглените тогава ипотеки.

Низходящата тенденция се обяснява с намаляването на средния размер на изтеглените ипотечни кредити, както и в по-малка степен - с нарастването на средния доход на домакинствата, отчитан от НСИ.

Въпреки достигнатата стойност от 32,7 на сто през тази година, заради по-ниските доходи на българските домакинства, ипотечният кредит у нас е значително по-голямо бреме в сравнение със САЩ, където същият показател е 13 на сто, сравняват от банката.