Формират се нови тенденции на забавяне на икономиката в глобален мащаб. По отношение на Германия се прогнозира да задържат нивото на рецесия по-дълго време. Нетният ефект от тренда на инфлацията се поуспокои, защото от една страна енергийните ресурси водят до отрицателни нива, докато при храни и услуги трендът все още се задържа. Това коментира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" в предаването
"Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Във връзка с това дали лихвите у нас ще се изравнят с тези в еврозоната Караиванов обясни, че по-скоро не се очаква, тъй като българският пазар е затворен поради валутния борд. Освен това у нас има пет банки, които държат 90% от банковия пазар, което е много силна концентрация.
Политическата картина у нас би могла да забави икономическите процеси, макар че много силно перо в българската икономика е износът, а той не се влияе толкова от политиката, добави още икономистът.
По отношение на Бюджет 2024 това, което прави впечатление според Караиванов е повишаването на минималната работна заплата и на осигурителния праг. Икономистът отбелязва, че се запазва другата рамка на ДДС, както и ставките от 9% за ресторантьорите, ако се въведат мерки за изсветляване. Мярката с патента ще даде възможността на всички заведения в по-малки населени места да имат фиксиран данък.
От една страна политиката на правителството е да вдига пенсиите, а от друга се оказва, че тяхното нарастване е по-бързо отколкото могат да се генерират приходи през осигуровките, което създава дефицит. Решението на това е покачването на максималния осигурителен доход, а това създава напрежение в обществото, коментира Караиванов.
"В момента нивото от 3200 лв. максимален осигурителен доход чисто психологически е върхът, но след него може да последва счупване.“
По отношение на данъците се въвеждат малки промени на законодателството, които разрешават или не разрешават на НАП да обявява определени граждански договори за скрити трудови договори.
Другата новина от днес за тазгодишния бюджет е, че България излиза на международните пазари в опит да търси до 2,3 млрд. евро дълг - което е точно прогнозирания дефицит до края на тази година. Може да се структурира през две емисии – за седем години и половина и дванадесет години и половина. При по-късата доходността ще бъде базова на бенчмарк емисия с 1,8% надбавка. Към момента има по-голям интерес от предложеното – над 3 млрд., което означава, че е много вероятно емисиите да бъдат успешни. Инвеститорите сравняват България с Германия, където е безрисковата норма на възвръщаемост, заяви Караиванов.
Във връзка с турбулентната икономическа обстановка икономистът посочи, че войните траят около 2-3 години, но последствията от тях отнемат още от 3 до 5 години. В следващите 7 години няма да видим по-спокойните времена в икономиката. В момента следим дали след тези два конфликта няма да се появи трети в ролята на "черен лебед“, каза Караиванов.
Според него може да се очаква "рецефлация“ – рецесия или инфлация с нисък ръст на икономиката, или спадове. От гледна точка на потребителите те не усещат инфлацията, ако първо са им нараснали доходите, а след това са се покачили цените – в обратния случай усещането е много по-неприятно, въпреки че крайният ефект е един и същ.