Експерт: За да стане трудовата книжка електронна е нужен нов закон
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
В нея се вписват обстоятелства относно данните от личните документи на работника или служителя, неговото образование, уговореното трудово възнаграждение, заеманата длъжност, дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение и други, свързани с трудовите правоотношения.
Дали е възможно за тази информация да бъде създаден електронен регистър, съдържащ подобни данни, които също да бъдат "официален удостоверяващ документ“, който работниците и служителите да използват при необходимост, отговаря експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов, цитиран от Pariteni.bg.
Преди всичко, за да бъде създаден подобен регистър, много внимателно следва да се да се уточни възможността за ползване на съответните електронните записи с данни на работещите като доказателствено средство при евентуални спорове. Това означава, че тези намерения следва да бъдат регламентират в конкретен закон, а не чрез препращане към подзаконов нормативен акт.
Въпросите, свързани със съдържанието на регистъра, неговото създаване и поддържане, обработването и достъпът до данните от него, сроковете за подаване на данните в регистъра, възможността за корекции в регистъра и др., следва да бъдат ясно дефинирани от законодателството.
Необходимо е да се гарантира сигурността на данните и достъпа до тях в електронния трудов регистър. В това число да се гарантира на работниците и служителите, че цялата информация, съдържаща се в трудовата книжка до прехвърлянето ѝ в електронен вид ще бъде запазена в цялост, включително да се предвиди отговорност при неточности на преноса на данни от хартиената книжка в електронна такава и възможност за оспорването им по съдебен ред, включително и когато има грешки при автоматично изчисляване на трудовия им стаж. Също така да се определи със закона лицето, което е отговорно да прави вписвания в електронната трудова книжка.
Няма как да не обърнем внимание и на това, че следва да се гарантира на работниците и служителите безплатен достъп до собствения им електронен трудов запис. В повечето случаи практиката показва, че в работата с администрацията, гражданите следва да заплащат, за да получат информация от административен орган, макар че тази информация касае техни лични данни.
Примерът с административната процедурата за издаване на свидетелство за съдимост, който в редица случаи се изисква при постъпване на работа и за който гражданите следва да заплатят, е онагледяващ пример за процедура, която следва да бъде избегната при искане за получаване на информация, относно лични данни по какъвто и да било повод.
Разбира се, освен интересите на работниците и служителите, не трябва да пропускаме и тези на работодателите. Ето защо е важно да не се допуска създаването на непосилна допълнителна административна тежест за работодателите, както и да се предвиди достатъчен преходен период след приемане на нормативните промени и създаването на електронния регистър, за да могат работодателите да изпълнят задълженията, възлагани им със закон.