Когато една форма на обществен живот стане трайна, каквато в България е протестът, се повяват негови имитации и двойници. Това заяви пред БНР политологът Евгений Дайнов. По негови думи една от тези имитации са опитите да се организират протести, като се докарват хора с автобуси в София.
Той е категоричен, че това никога не е сработвало и не е част от успешния български модел. Обикновено това били малки протести и не всички хора на тях знаели защо всъщност са там.
"За протеста, който се организира днес (
организиран от "Възраждане" срещу зеления сертификат), чета заглавия, че от 32 населени места ще бъдат докарани хора с автобуси - обикновено това не работи. Протестът е автентичен тогава, когато хората до такава степен държат да се намесят в един блокирал политически процес, че са готови на лишения, за да отидат на протест", категоричен бе политологът.
Според него такива са били събитията при "Росенец". Това беше автентичен протест, при който хората не са издържали по къщите, защото някаква огромна несправедливост се случва и те искат да се намесят, обясни Дайнов.
Той заяви, че от 2010 г. насам протестите в света стъпват на едно чувство, че има отчайваща липса на справедливост.
По негови думи, колкото повече уляга демокрацията, толкова по-малко ще има нужда от протести. Това обаче било за следващото поколение.
Според политолога самият факт, че се появяват имитационни форми на протеста, означава, че тази форма на живот в България е успешна.
"От изборите през ноември насам сме в ситуация, която е много рядка и много сладка за изследване. Как довчера протестиращи хора, включително бити от полицията като Борислав Сандов, са във властта. Те имат едно огромно предимство - много добре знаят какво представлява протестът и защо се случва. Знаят и много добре, че ако има сериозни и устойчиви протести, някъде се случва нещо, което е възприемано като несправедливост", коментира той.
Дайнов подчерта, че за да улегне и да функционира като часовников механизъм без особени външни тласъци една демокрация, трябва да минат поколения.
Докато това не се случи, по негови думи е необходимо компонентът "протест" непрекъснато да съществува, защото той рестартира системата тогава, когато тя се успива, или я вади от някакъв ступор и я насочва в по-демокртична посока.