75% от децата до 18 години имат нужда от лечение на зъбите. В същото време, обаче едва една пета от родителите на тези деца ги водят при стоматолог, който има договор с НЗОК. Това съобщи за "Монитор" д-р Николай Шарков от Стоматологичния факултет на Медицински университет - София. Данните са тревожни, защото нелекуваните зъби водят до проблеми, които могат да предизвикат редица усложнения на други органи и системи. Зъбният кариес и заболяването на венците при децата от 6 до 9 години влияе върху
възможността им да се концентрират върху развитието на речта му, ежедневието и самочувствието им.
Повечето дейности в пакета са деца са покрити от здравната каса, за разлика от стоматологичните услуги при възрастните. Така на практика родителите, които не водят децата си в стоматологичния кабинет не използват и публичните средства, които са предвидени за лечение на подрастващите.
Според информация от НЗОК на лицата от 0 до 18 години се полага един обстоен преглед на зъбите със снемане на зъбен статус или с други думи определяне на общото състояние на зъбите. За него се доплаща по 1,8 лв.
Децата имат право на четири медицински дейности, като в тях се включват до две лечения на пулпит или периодонтит на постоянен зъб. Лечението на кариес и поставяне на пломба с амалгама или химичен композит не се заплаща изобщо от родителите на детето, както и ваденето на зъб. За лечение на пулпит обаче или периодонтит на временен зъб се дават допълнителни 4,7 лв. За същите дейности, но на постоянен зъб се доплащат 12,3 лв. Прегледът и лечебните дейности могат да бъдат извършени, както от лекар по дентална медицина, така и от специалист по детска дентална медицина.
Напълно безплатно за децата от 5 до 8 години пък е поставянето на силнати, като дейността се финансира по Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата.
Д-р Шарков си обяснява липсата на активност от страна на родителите да водят детето си на стоматолог с инерцията от миналото, когато хлапетата се водеха под строй при училищния зъболекар.
Грижата за детето започва още в корема на майката. Бъдещата родилка трябва да посети зъболекар още при установяване на бременността. Той ще й даде ценни съвети и ще й каже в кои периоди на бременността трябва да се увеличи консумацията на месо, приема на калций и фосфор. На кърмачетата пък не бива да се дава биберон с мед, мляко през нощното хранене, както и подсладени хуманизирани млека, подсладена вода и плодови сокове. Обикновено първото зъбче на детето пониква между 6-ия и 7-ия месец. Това е най-подходящото време за първа среща -консултация с лекар по дентална медицина. В този период трябва да започне и миенето на зъбките с бебешка чета и паста без флуор. При хлапетата между 2 и 5 години вече е важно да се четка и езикът. След като навършат пет години пък децата могат да използват вече и четка с флуор.
Както е добре известно за здрави зъби хлапетата трябва да консумират храни богати на калций, като прясно мляко, кисело мляко, сирене и кашкавал. Най-вредни за хлапетата са лепкавите и сладки храни като локум, дъвчащи бонбони, торти и др., защото те полепват по зъбите, почистват се трудно и стават хранителна среда за бактерии, които рушат зъбите.
Само 33% от българските домакинства редовно купуват четки за зъби, а 39% - зъбни пасти. Това показват данни от проучване направено от GfK, цитирано в Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 годишна възраст 2015 - 2020 г. Доказано е, че 40% от децата не ползват флуорни зъбни пасти и те имат по занемарена устна хигиена и повече кариозни зъби. Установена е също с висока статистическа достоверност връзката между занемарената устна хигиена и зъбния кариес - колкото по - високи са стойностите на индексите за устната хигиена, толкова повече кариеси и възпалени венци се откриват.