© Impact Press Group

От 14 лекари в Харманли само трима са се престрашили да запишат бежанци, при това в много скромния размер от общо 29 пациенти. В същото време в лагера в момента има 1100 души, от които над 350 деца.

Причините за това са няколко, уточниха медици от града. На първо място е езиковата бариера, която била голяма пречка за диагностицирането на болния. Друг проблем бил етническото и религиозно различие - жените отказвали да се съблекат пред лекар мъж, а съпрузите им ставали агресивни.

Освен това нямало как да се следи дали предписаното лечение се изпълнява. "При евентуално усложняване на състоянието на болния, контрата ще остане у нас, макар да не сме виновни", оплакват се от харманлийската доболнична помощ.

Друга съществена причина е, че листите на малкото местни лекари и сега са препълнени, след като обхващат не само града, а и селата в общината. Ако пациентите им надвишат 2500 души, те по закон са длъжни да наемат втори лекар, което би ограничило доходите им. Освен това джипитата се тревожат, че макар бежанците да са осигурени от държавата сега, това няма да продължи след получаването на статут. Тогава те ще трябва да се грижат за осигуровките си сами, което било под съмнение заради крайното им нежелание да търсят и започнат работа.

В резултат на тази ситуация медицинското обслужване на настанените в харманлийския лагер е постоянен проблем. Една от само двете линейки за общината почти винаги е ангажирана със спешни случаи на бежанците. Липсват обаче специалисти, които да следят за хронични или обострени здравословни проблеми, които с времето се задълбочават. Такъв е случаят с 50-годишен сириец с диабет, който в резултат на усложнения

получил и кардиологични проблеми и възпаление на очния нерв. След като състоянието му станало твърде сериозно, се наложило мъжът да бъде изпратен за лечение в болница в София.

Положението с медицинските грижи в лагера бе закърпено за няколко месеца от "Лекари без граница", които бяха пратили 4-ма медици, но техният мандат приключи още през пролетта. В момента ръководството на лагера е наело на граждански договор лекар педиатър, медсестра и фелдшер. Техните грижи обаче са крайно недостатъчни, а и те не могат да издават направления.

За да реши проблемът с медицинските грижи в центровете за настаняване, Държавната агенция за бежанците е обявила обществена поръчка за набиране на специалисти. Търсят се гинеколози, психолози, зъболекари, доктори за "вътрешни болести" или "обща медицина" с обявено заплащане 14 лв. на час. Набират се и медицински сестри за 6 лв. на час.

Отделно агенцията организира профилактични прегледи на всички над 300 свои служители, които работят с бежанците.