Българската държава е значителен акционер в ПИБ чрез държавната Българска банка за развитие (ББР), която през 2020 г. купи 18.35% дял в Първа инвестиционна банка срещу 140 млн. лв. Това се наложи, тъй като стрес тестовете от 2019 г. показаха, че ПИБ има нужда от ликвидна инжекция, за да покрие регулаторните изисквания на ЕЦБ. А това пък беше условие страната да се присъедини към валутнообменния механизъм ERM-2, или т. нар. "чакалня за еврозоната“.
Делът бе закупен на цена за акция 5 лв., което тогава беше почти два пъти над борсовата цена на акциите. Тогавашният финансов министър
Владислав Горанов подкрепи сделката, като посочи, че тези 5 лв. са "пазарната цена" на акциите, а борсовата не е реална заради слабата ликвидност.
В началото на 2024 г. цената на акциите на ПИБ варираше около 2.8 лв. за брой. Към 21 май обаче тя се качи до 4.86 лв. Така при евентуална продажба на банката държавата би могла да възстанови инвестицията си в нея.
Въпреки внушителната сума и дела, който ББР придоби в сделката, държавата не назначи свой представител в Надзорния съвет на ПИБ, каквато възможност има по закон. Такива действия бяха обещани както от ГЕРБ, така и от
Кирил Петков в качеството си на служебен икономически министър, но до конкретни действия не се стигна.
Това всъщност беше вторият официален случай, в който държавата използва парите на данъкоплатците, за да помага на ПИБ, припомня economic.bg. През 2014 г., по време на банковата паника около фалита на Корпоративна търговска банка, правителството "Орешарски" взе решение да депозира 1.2 млрд. лв. в ПИБ, което позволи на финансовата институция да преживее масовото теглене на депозити. Такава подкрепа не бе предоставена на КТБ.