Едновременно с това част от държавните фирми упорито не спазват правилата и продължават да държат над 25% от парите си в една банка. Това показва нетната експозиция към банки на държавните компании под шапката на икономическото министерство към края на март.
Най-голям дял от парите на сектор "Държавно управление" са в Първа инвестиционна банка (ПИБ) - 815.3 млн. лв. Те най-вероятно са част от ликвидната подкрепа от 1.2 млрд. лв., която банката получи от държавата миналото лято. Впоследствие сумата спадна до 900 млн. лв., след като ПИБ върна 300 млн. лв. Част от остатъка трябва да бъде изплатен в рамките на 1 година. Държавата обаче не е спечелила дори минимална сума от лихви от най-големия си депозит за първите 3 месеца, показват данните на Централната банка. Според експерти обаче това не означава, че депозитът е неолихвяем, а най-вероятно лихвите се изплащат в друг период. Преди месеци служебният министър на финансите Румен Порожанов каза, че държавните пари са депозирани в ПИБ при лихва от 2.2% годишно. Държавната подкрепа за ПИБ бе съгласувана с ЕК, а срокът бе удължен до май 2016 г.
На второ място сред пазителите на държавни пари е Общинска банка, която държи 414.2 млн. лв. От нея държавата обаче е спечелила 316 хил. лв. от началото на годината до края на март. Трета в списъка е Уникредит Булбанк с 334.9 млн. лв. държавни пари. От тях за първите 3 месеца държавните и общински фирми са спечелили 285 хил. лв.
Сравнително големи суми са депозирани и в Инвестбанк - 277.9 млн. лв., Банка ДСК - 222.5 млн. лв., и ЦКБ - 191.2 млн. лв. Сумата в Инвестбанк също не е донесла никакви лихви за държавата през първите 3 месеца на годината. В 5 банки у нас няма никакви суми, депозирани от държавни предприятия. Това са Търговска банка "Виктория", Ишбанк, Те Дже Зираат, Банка Пиреос и ИНГ банк.
Освен в ПИБ и Инвестбанк, за първите 3 месеца не са се олихвявали държавните депозити в още 3 банки - Сосиете Женерал Експресбанк, където има 25.7 млн. лв., БНП Париба, в която са 411 хил. лв., и Алианц банк, която държи 21.5 млн. лв.
Сред фирмите, които държат голяма част от парите си в една банка, изпъква "София тех парк" с 95.9%. Те обаче нямало как да се разпръснат, защото идват по линия на еврофинансирането и попадат в графата "сметка със специално предназначение", съобщи 3-news. Освен "София тех парк" над лимита от 25% е и държавното предприятие, което върви към приватизация - "Ел Би Булгарикум". Малко над 30 на сто от депозитите на компанията все още са блокирани в КТБ. "Ел Би" има още 7 сметки в различни банки. Нарушител е и Държавната консолидационна компания, в която по закон влиза част от приходите от приватизация. Макар и минимално - с 0.33% над лимита, компанията също не спазва закона заради блокирани пари в КТБ. От справката на министерството не става ясно точно колко пари са останали в банката.
Любопитно е, че само една от енергийните фирми - "Булгартрансгаз", държи 28% от парите си в една банка, показа справка на в. "Сега". През първото тримесечие обаче сумата е намаляла от 36% от общия размер на средствата, обясняват от енергийното министерство.
Към септември миналата година, когато под шапката на икономическото министерство попадаха и енергетиката и туризма, се оказа, че 5 от енергийните мастодонти държат голямата част от средствата си в една банка. Така повечето от парите на БЕХ, Националната електрическа компания, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" се оказаха в КТБ. Единствено ЕСО държеше над 25% от средствата си в банки, различни от трезора на Цветан Василев - ЦКБ, Уникредит Булбанк и Експресбанк. Към септември в трите банки са попадали около 30% от парите на системния оператор.
Три месеца по-късно - през декември 2014 г., ситуацията леко се промени. Все пак 4 дружества - ЕСО, "Мини Марица-изток", "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" продължиха да държат над 25% от парите си в една банка. За последните три компании това отново е КТБ, а ЕСО има сметки в 6 банки, но над една четвърт от парите си държи в три от тях - ЦКБ, Уникредит Булбанк и Сосиете Женерал Експресбанк.