ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Държането на пари под дюшека крие рискове | ||||||
| ||||||
"Потребителите предпочитат плащането с карта. Трябва да имаме предвид, че пандемията преобърна разплащателните им навици и ги насочи към онлайн банкирането и плащането с карта, вместо в брой“, отчете експертът . На държавно ниво правителствата биха искали да сложат лимит на плащанията в брой, за да изсветлят икономиката и да има проследяемост на плащанията. В този смисъл им е необходим дигитален архив на тези плащания, осигурен от плащането с карта и онлайн, поясни Георги Захариев. "Има две неща, които трябва да оценим като рискове– ако не сме запознати каква информация въвеждаме, когато плащаме дигитално, се притесняваме, защото мислим, че някой ще получи всички наши данни, ще изтегли кредит от наше име. Става дума за дигитална финансова грамотност, която е ниска у нас – това води до въвеждането на данни онлайн, които не са необходими за конкретното плащане“, подчерта Захариев. "Вторият риск е на глобално ниво – рискът на свободата. Кешът е символ на свобода – имаме пълен контрол върху парите си. Дигитализацията прави разплащанията ни видими за правителството и в този смисъл свободата намалява. Това все още обаче не е реален риск в момента, а бъдещ такъв“, заяви още събеседникът. "Мога да успокоя хората с малки бизнеси, като им кажа, че картовите разплащания са сигурни, а таксите на фирмите са подчинени на конкуренцията между тях, защото те се опитват да предлагат по-изгодни условия за ползвателите на дигитални услуги като картовите и онлайн разплащанията“, подчерта предприемачът. "Няма да изчезнат парите – просто се получава малка такса за обслужване на ПОС терминал или онлайн банкова сметка. Това няма да ощети малкия бизнес, котйо трябва да отдели между 20 и 100 лв месечно за тези такси. Важното е собствениците на такъв бизнес да помислят могат ли да си позволят тази такса всеки месец“, подчерта Захариев. "В Гърция лимитът на разплащанията в брой стана 500 евро, въпреки това делът на сивата икономика там е доста висок. Няма пряка корелация между двете неща. В Германия пък още нямаше лимит, но въпреки това сивата икономиката беше в пъти по-ниска като процент от тази в Гърция. Става дума за култура на плащането. Ако някой е мошеник, той ще намери начин да крие пари, без значение дали дигитално или на хартия. Въпросът е колко са ефективни властите, а не дали плащаме в брой или дигитално“, убеден е Захариев. Преди няколко дни ЕК обсъждаше в ЕС да се въведе лимит на кеш плащанията , равен на стойността на 20 000 лв. "У нас в момента този лимит е 10 000 лв. Първата стъпка е образователна кампания. 45% от българите ползват онлайн банкиране, а 55% - не. Тези данни от наше проучване показват, че хората се притесняват и още разглеждат финансовата ни система като застинала в 1997 г. Икономиката ни днес вече е по-стабилна“, подчерта експертът. В банката служителите могат да помогнат, защото могат да се усъмнят в тегленето на големи суми от сметката Ви и всъщност могат да Ви съдействат да проследите потока на парите си, каза още той. "Трябва да има нормална битка между кеша и дигиталните плащания, което дава повече свобода на избора на потребителите. Всеки трябва сам да може да избере как да извършва плащанията си. Нормално е бизнесът да бъде обект на някаква форма на регулация на плащанията, защото той трябва да се отчита пред НАП“, каза още Георги Захариев. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Млад шофьор прегази легнал на пътя бургазлия
09:16 / 25.11.2024
Изрязаха 90 % от корема й
09:02 / 25.11.2024
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
16:05 / 24.11.2024
В Бургас е първата училищна паралелка, която изучава изкуствен интелект
09:30 / 24.11.2024
Започва ремонт на тези бургаски улици
14:10 / 25.11.2024
Важна новина за бургаските шофьори!
04:00 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета