Значително увеличение на дълговете през последните 2 Г. се наблюдава при около 1/3 от държавните болници. Сред тях са "Александровска" - с 200%, Пирогов - с 60%, "Св. Наум" - 60%, "Проф. Б. Бойчев" - 50%, и др. Увеличението на борчовете е най-вече за сметка на дълговете за лекарства и консумативи, показват данните в анализа.
Причините за декапитализацията и лошото финансово състояние на държавните болници са много. Сред тях са големината но болницата, видът и броят клинични пътеки, по които работи. Също така тежестта на пациентите и наличието на спешно отделение в клиниката.
Колкото по-голяма е една болница, колкото повече клинични пътеки работи и ако не прави подбор на пациенти, тя трупа по-големи задължения, сочат анализите. Друг проблем е селекцията на пациенти, която продължават да правят частните клиники за сметка на държавните. Също така структурата на приходите на държавните болници показва, че доплащането в тях е много ниско - около 7% от всички постъпления, и почти не расте във времето. Тоест - държавните болници нямат допълнителен източник на проходи извън касата и министерството, въпреки, че цените, по които плаща държавата често са занижени. В същото време в обществените клиники отиват най-тежките и разходоемки пациенти. Така няма как балансът им да е отрицателен. Допълнителен проблем при финансирането им, според депутати от здравната комисия, са и твърдите лимити по НЗОК, които се наложиха от изпълнителната власт за клиниките през тази година. Заради не доброто разпределение на парите те ощетяват масово държавните болници, в които иначе отива най-големия поток хора. Не на последно място причина за лошото финансово състояние на държавните лечебници е лошият мениджмънт. Според здравно министерство в не малко от тях откровено се краде.
Процесът на декапитализация на държавните клиники се очаква да продължи. Причината е, че в много от тях разходите надвишават приходите. Най-вероятно заради това и МЗ се опитваше да ги продаде. Партиите обаче не позволиха това да стане, защото тези клиники са важни със социалните си и медицински функции - да лекуват бедните хора и да бъдат инструмент за прокарване на здравни политики.
За да спре потъването на държавните клиники, здравно министерство предлага няколко мерки. Сред тях е въвеждането на задължителна здравна карта,разделянето на пакетите на касата и продажбата на обособени части от дворовете им за покриване на дълговете. Също така по-строгият контрол над разходите им от комисия в МЗ, която всеки месец наблюдава харчовете. Спорно е обаче доколко плановете на МЗ ще проработят. Причината е, че ведомството на практика подготвя нови рестрикции във финансирането на болниците през следващата година. Това са изискванията за т. нар. комплексно лечение на пациентите. Ако клиниките не могат да го осигурят, те ще губят право на договор с НЗОК. За да се доберат до договор, най-вече държавните и общинските болници са принудени да правят "обединения"-консорциуми, с които да работят с касата. Така обаче лекарите ще получават финансиране само по една клинична пътека за всеки пациент, който е лекуван в повече от една от болниците в консорциума. Тоест клиниките ще се декапитализират още по-бързо.
Здравно министерство обмисля доста нови идеи за промяна на финансирането на медицинската помощ. Една от тях е въвеждането на "пакетно финансиране". Това означава здравната каса да плаща еднократно за осигуряването на цялото лечение на един пациент по дадена диагноза във и извън болницата, обясни зам. здравният министър д-р Бойко Пенков. Т.е. НЗОК да плаща веднъж за всички посещения на пациента при специалист, за лежането му в болница, за рехабилитация и наблюдения след това, а участниците да си поделят средствата, допълни той. Ако пациентът бъде хоспитализиран отново, защото не е лекуван добре, средствата, които ще получат участниците във веригата, ще са с 50 % по-малко от предвидените, каза още д-р Пенков. Подобен модел на финансиране работел в Холандия, където удовлетвореността на пациентите е много по-голяма.
Източник: в. "Стандарт"