Доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от СУ "Св. Климент Охридски" и бивш председател на СЕМ (бел.ред. интервюто е проведено на 05.06.2023 г.)Кандидатът за министър-председател от “Продължаваме промяната" - “Демократична България" акад. Николай Денков върна изпълнен втория проучвателен мандат за съставяне на редовно правителство на президента Румен Радев. Това става, след като в петък акад. Николай Денков и Мария Габриел от ГЕРБ-СДС обявиха състава на новия кабинет. Министерският съвет, който акад. Денков предлага, се състои от двама министър-председатели – той и г-жа Мария Габриел, които ще се сменят на ротационен принцип през 9 месеца. Представям ви доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от Софийския университет “Свети Климент Охридски" и бивш председател на СЕМ. Здравейте. Здравейте.
Г-н Лозанов, председателят на Народното събрание Росен Желязков свика извънредно заседание на парламента за утре, 6 юни, от 13.00 часа. Очаква се проектокабинетът “Денков-Габриел" да бъда гласуван от народните представители в пленарната зала на Народното събрание. Очаквате ли вие най-накрая работата да потръгне? Да, разбира се. Минаха три години, в които имахме само за кратък период редовно правителство, след това отново се връщахме към служебни правителства. И този период практически до голяма степен се превърна във възможност за еднолична власт на президента на републиката. И едноличната власт сама по себе си е, разбира се, недостатъчно демократична практика, но можем да кажем, че Радев за това не е виновен. Но за сметка на това пък той очевидно има собствена геополитическа ориентация и възглед за геополитическата ориентация на България, която не съвпада напълно с нейния евроатлантически избор. И затова мисля, че това беше един доста сложен за запазване на нашата европейска идентичност период на България. Голямата ми надежда е, че с това правителство на евроатлантическото мнозинство в парламента, защото хората, които гласуваха за евроатлантически партии, с такава заявка, са много повече от тези, които гледат на Изток. И мисля, че сега най-после институциите и политиката в България ще започне да се прави според волята на мнозинството.
Отношението на президента се забелязва, помним, когато връчи мандата, че той го обяви за “дискредитиран". Днес отново той не подаде ръка, не пожела и много коментари пред медиите. Как ви се струва неговото поведение? Ами, не е много възпитано, така ми се струва. Защото има един протокол, независимо от това какво мислиш, който когато си в институционална роля, трябва да следваш. И това да не подадеш ръка при изпълнението на една съвсем ясна процедура по Конституция е един такъв волунтаризъм, влизане в лични някакви реакции и претенции, които не отиват на държавния глава.
Ще успеят ли според вас, доц. Лозанов, ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната" и “Демократична България" да преглътнат егото, за което много хора говорят, и да използват максимума позитиви от това, което формираха? Те не го наричат "коалиция“, но де факто е една такава. Е, това е голяма въпросителна, която отсега е малко трудно да я прогнозираме. Но заедно с това положението ще е още по-сложно, защото няма съмнение, че пропутиновото малцинство в България ще се опитва да прави всякакви спънки и да се опитва да вкарва всякаква интрига в отношенията между коалиционните или полукоалиционни, каквито са партньори, които отношения и без това са отношения на много дълъг и много нервен като реторика конфликт. Така че не завиждам на тези политици. Въпросът е следният: Че самото правителство с фигурите на Денков и Габриел, заедно с избраните министри в кабинета, могат да направят един “анклав на спокойствието", където тези политически турбуленции да заглъхват и да поддържат една изцяло прагматична посока на поведение, според тежките нужди на страната в момента от конкретни, активни политики, а не идеологически и персонални сблъсъци.
Очаквате, че ще бъде направен един “анклав на спокойствието" с това политическо представителство, така да ви разбирам? Да, с тези хора, които чисто персонално мисля, че имат този потенциал.
Доц. Лозанов, съществува ли у вас все още усещането, че парламентът може би ще функционира като медия за предизборна кампания, отколкото като законодателен орган или законодателна власт? Не. Аз се надявам, че сега парламентът ще започне да работи на много ускорени обороти и ще трябва да компенсира практическата липса на парламент и да покаже мощта на тази най-висока властова институция в България. Защото беше започнало нещо, което е своеобразен антипарламентарен преврат в България, и парламентът да бъде подценен и едва ли не да бъде маргинализиран политически, да няма значение. И сега според мен ще има една много голяма амбиция парламентът и особено това мнозинство, евроатлантическо, да покаже неговата мощ и да покаже кой управлява в България.
Амбиция от ПП-ДБ, ГЕРБ и СДС, така ли? Ами не, въобще от политиците, от депутатите, от хората, които са в парламента и които досега практически по един или друг начин бяха унизявани, като бяха маргинализирани и от тях зависеше твърде малко, да не кажа почти нищо. Да не говорим, че ПП и ДБ и заедно с ГЕРБ и СДС имат едни приоритети, които са свързани с много интензивна парламентарна работа. Така че в това отношение има дневен ред, който парламентът трябва да следва несъмнено.
Обаче смятате ли, че може да има и критични моменти в кабинета “Денков-Габриел"? Може би комуникацията между народните представители ще бъде осъществявана по един тънък лед. Все пак знаем, че те са с диаметрално различни електорати двете партии.Надявам се, че самото постигане на този компромис, за да могат заедно да направят съвместно правителство, иначе така стават заложници на себе си. Няма как, след като един път го направиха, след това да започнат сами да го бламират, защото това вече ще ги доведе до пълния им електорален крах.
Защото един път, въпреки всичките предварителни предразсъдъци от гледна точка на своите електорати, те ги убеждаваха, че това е единственият шанс за България, и след като го постигнаха, сега ако започнат сами да му пречат, това би било крайно абсурдно.
Засега е ясно, че 132 депутата ще подкрепят от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС кабинета. ДПС все още не са взели решение. Останалите партии знаем, че са против. Как очаквате да се развие ситуацията утре? Предполагам, че ДПС може би ще подкрепи, но това не е нужно на този кабинет.
Да. Така че по-ясно би било ДПС да съдейства само евентуално в конституционната реформа. Нека в парламента да си гласуват тези, които реално след толкова трудности влязоха в компромис.