Преди два дни Европейската централна банка увеличи основната лихва по рефинансиране до 0,5%, и обеща по-нататъшни повишения на лихвените проценти още през септември.
БНБ не е обявила решение за увеличаване на основния процент, но се очаква да го направи през август.
Големите банки у нас също изчакват, като плавното движение нагоре ще се види наесен. По-малките обаче започнаха да привличат клиенти през лихвите върху депозитите, като някои предлагат над 1,5%.
Според финансиста Красимир Катев увеличението у нас ще бъде плавно, като до края на тази година очаква 1% да стигнат лихвите по депозитите, а увеличението на лихвите по кредитите да бъде в диапазона 0,7-0,8%, пише
"24 часа".
Какво означава обръщането на тренда при лихвените нива?
По-високите лихви ще започнат да намаляват инфлацията. Най-общо, защото високите лихви стимулират спестяванията и изтеглят пари от обращение, което намалява инфлационния натиск, като едновременно свива кредитирането, което също ограничава паричните потоци към реалното потребление.
Инфлационните очаквания също намаляват и натискът за увеличаване на доходите и на компенсациите отслабва. Тъй като инфлацията ще продължи да расте, вдигането на лихвите също се очертава да продължи дълго, поне 5 години, а според някои експерти – около 10.
Депозитите ще се увеличават с още по-високи темпове, тъй като доходността от тях става реална. Повечето очаквания са лихвите по тях да растат с по 0,25% на тримесечие или шестмесечие, но вече има и допускания стъпката да е с по 0,50%, за да се постигне по-бързо покриване на част от това, което инфлацията е изяла. Прогнозите са увеличението да започне и за по-дългите влогове - например от тригодишните.
Заради увеличаването на лихвите банките да отменят таксата за по-големите спестявания, които големите въведоха в началото на кризата. Засега това обявиха ОББ и КВС, Пощенска банка и Ти Би Ай.