До 5000 страници задължителна литература трябва да изчетат учениците през лятото

До 5000 страници задължителна литература трябва да изчетат по-големите ученици през лятната ваканция, съобщава "Телеграф". Библията, "Хамлет", "Илиада" са сред книгите, над които ще залягат бъдещите осмокласници веднага след малките матури. Списъкът за тях е от над 4000 страници.

В него влизат също "Дон Кихот" на Сервантес и "Декамерон" на Бокачо, Черноризец Храбър "За буквите", "Антигона" - Софокъл. Списъкът е пълен с книги, чийто обем е над 200 страници. Библията е 1800-2000 страници, в зависимост от шрифта, който използва издателството. Цялата история на Дон Кихот е описана в 300 страници. По-малките ученици, завършили първи клас, също имат солиден списък.

Приказки

Литературата за тях, която е от около 800-1000 страници, обаче е препоръчителна. "Приказки по телефона" на Джани Родари“ и "Пипи Дългото чорапче" на Астрид Линдгрен са на второ и седмо място в списъка със задължителните за първолаците произведения през лятната ваканция. Първа в списъка е книжката "Приказки" на Ран Босилек, а на пето място е "Небивалици" на Доналд Бисет. "Български народни приказки" на Ангел Каралийчев и "Ние, врабчетата" на Йордан Радичков е добре да прочетат малчуганите.

През лятото те могат да се забавляват също и с "Пипи Дългото чорапче" и "Хитър Петър". А Родари, Бисет и Линдгрен са единствените чужди автори, чиито произведения са намерили място в списъците. Патриархът на българската литература Иван Вазов се във ваканционното лято на третокласниците и то с разказчето си "Апостолът в премеждие", пак за тази възрастова група е посочен "Ян Бибиян" на Елин Пелин, редом с "Меко казано" на Валери Петров.

Класика

Дядовазовата класика се появява отново при бъдещите седмокласници, които през горещите летни дни задължително трябва да прочетат неговите "Немили-недраги", "Една българка", "Опълченците на Шипка" и "Българският език", след което могат да "отпочинат" с "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо" на Алеко Константинов. В този списък са още "Неразделни" на Пенчо П. Славейков, "Заточеници" на Яворов и "По жицата" на Йордан Йовков.

Произведения на Йовков са предвидени и за бъдещите абитуриенти. Те са задължени да прочетат в последното си училищно лято "Йохан" и "Въглекопач" на Смирненски, "Септември“ на Гео Милев и по половин дузина стихотворения на Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Петя Дубарова, Христо Фотев и Димчо Дебелянов. "Под игото" е в списъка за четене на бъдещите шестокласници.

Романът масово не се чете, казват учители. Първо, заради архаичните думи и второ, самата подготовка на Априлското въстание е доста далечно събитие за децата, а и в часовете по история самото Априлско въстание е засегнато бегло. В романа има много остарели думи, че дори някои родители не могат да ги обяснят на децата. За съвременните ученици действието трябва да се развива бързо, а в "Под игото" не е така. Именно поради липса на действие поезия не се чете през лятото.