Месни заговезни (Неделя месопустна) е последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден, и е първият празник, свързан с настъпващата пролет.
Седмицата след Месни заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца. Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.
Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.