Оттук и названието на празника - Богоявление. Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. 

Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата.

Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. 

Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.