На 22 септември (5 октомври, стар стил) през 1908 г. във Велико Търново с манифест на княз Фердинанд I се обявява Независимостта на България. Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Празникът се отбелязва с тържествена заря-проверка във Велико Търново, където на този ден през 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" е обявена независимостта на България. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".
Кулминацията на тържествата тази година е нов уникален спектакъл с лазери на крепостта Царевец. Шестминутното шоу е стъпка към изграждането на грандиозния спектакъл "Между боговете и хората". Царевец ще бъде основната сцена, но спектакълът ще може да се наблюдава от различни точки на града. Началото ще бъде в 20.30 часа, веднага след тържествената заря-проверка, на която ще присъстват официални гости.
На празника днес във Велико Търново ще присъстват служебният премиер проф. Георги Близнашки, военният министър Велизар Шаламанов и министърът на културата Мартин Иванов. Премиерът ще произнесе слово по време на тържествената заря-проверка на площад "Цар Асен I" по случай националния празник. От 12.00 ч. пред сградата на Администрацията на президента ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул по случай Деня на Независимостта. Специални събития за отбелязване на годишнината се провеждат в цялата страна.