Диян Стаматов: Контролът и безопасността в училищните дворове е ключов казус

Контролът и безопасността в училищните дворове е ключов казус, който се дебатира от дълго време. В България те са разграден двор, през който могат да минат всякакви хора с всякакви намерения. Това каза Диян Стаматов – директор на столичното 119-о СУ и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България, в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

По време на учебния процес училищните дворове трябва да бъдат затворени за достъп на външни хора. В извънучебно време възможностите са две. В столицата например от 2008 г. училищните дворове са затворени с цел да бъдат обезопасени. В повечето училища в страната обаче те остават отворени, обясни Стаматов. "Отговорността какво се случва в двора остава на училищното ръководство, освен ако няма централизирано видеонаблюдение, което да регламентира сигурността на достъпа. Според мен училищните дворове трябва да бъдат отворени само тогава, когато има гарантирана сигурност и видеонаблюдение и реален охранителен режим", заяви директорът на 119-о СУ.

Като изключително сериозен проблем в системата на училищното образование Диян Стаматов посочи сериозния дефицит на преподаватели по физика и математика. С всяка изминала година този казус ще продължава да се задълбочава заради дисбаланса в приема във висшите учебни заведения, предупреди той. "Само един единствен човек е влязъл да се обучава с Методика на обучението по физика през миналата учебна година, което е сериозен проблем. Почти минимален е броят на хората, които учат за учители по математика. При разрешаването на този проблем ключов фактор е централизираното ръководство на МОН", посочи председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България.

За да се разреши този казус, според него трябва да се предприемат нестандартни подходи за привличане на подобни кадри, включително и чрез пренасочване от други сектори на държавните системи за учители по математика и физика. "Стимулите, които могат да бъдат притегателни, са различни социални придобивки, различни безплатни формати за тяхното обучение, подпомагане, докато учат, възможности за преквалификация. Въпрос на съвсем кратко време – две-три години, е да имаме тотална липса на учители по физика и математика за цялата страна, а тогава без съмнение ще бъде фатално късно", предупреди Диян Стаматов.

Заплащането в образователната система не е конкурентно. Стартовата учителска заплата е еднаква, без значение дали става въпрос за дефицитни специалности, отбеляза той. "Всяко училище трябва да разреши този казус, за да има гарантиран учителски състав, както и качествени преподаватели по отделните предмети, което от година на година води към необходимостта за диференцирано заплащане в зависимост от търсенето и предлагането в момента", обясни Стаматов.

Сериозен проблем според него е и претовареното със съдържателна и фактологична част учебно съдържание. "Бих казал, че 2/3 от него е изцяло излишна. За да се разреши този натрупан в годините проблем, учебните програми много експресно трябва да се коригират и едновременно с това, учебниците да намерят съвременно, адекватно информационно съдържание в себе си“, заяви Диян Стаматов.

Националното външно оценяване след 7. клас според него е най-важният изпит в системата на образованието изобщо. То е вход за различни профилирани и професионални езикови гимназии. "Поради тази причина това е механизмът за най-силното оценяване. Другите национални външни оценявания на този етап имат само административен формат и до голяма степен статистика как вървят отделни класове. Тъкмо при тези национални външни оценявания следващата важна стъпка е оценката на учебните планове и програми. Тези анализи трябва да бъдат правени през определен период от време, за да няма усещане за безсмисленост при тяхното провеждане", коментира председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България.

Паралелните частни уроци по думите му са своеобразен български феномен. Частното образование в България като сектор продължава да е минимален процент – около 1-2% от всички училища в страната са частни. Успоредно с това обаче огромна част от родителите предоставят на учениците и децата си възможност и за частни уроци.

"Не знам дали това е недоверие към общественото образование, или някаква подсигуреност, за да гарантират уж по-успешното влизане в друго средно училище. Ако един ученик учи старателно, има необходимата подкрепа и в дома си и постоянна обратна връзка с това какво се случва в училище, няма никаква потребност от частни уроци. Ако обаче нещо се пречупи в годините на 5., 6. и 7. клас и има съществени пропуски в знанията и подготовката, те трябва да бъдат наваксани по различни начини", заяви Стаматов.