Димитър Атанасов, историк: 24 май е един от дните, които българите припознават за важни

Националният празник не е някаква даденост. Не е важно коя дата ще решим да бъде, а какво ще се опитаме да разкажем чрез нея и какво бъдеще ще си начертаем. Това каза историкът Димитър Атанасов в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“.  

Той обясни, че в историята на националните празници на голяма част от държавите по света има движение от едни дати към други, от един тип отбелязвания към други, в зависимост от това какъв е режимът, който е на власт, и какъв е общественият проект, който той привижда като важен в дадената ситуация. Румънският национален празник например е свързан с присъединяването към територията й на Трансилвания, Банат, Южна Буковина и част от Молдова. Това се случва на 1 декември 1918 г., обясни историкът.  

Националният празник на Сърбия също има своята история. В определен период от време след Първата световна война Сърбия приема за национален празник деня на Косовската битка. "Важно е да отбележим, че в сръбското мислене на националните празници доминира идеята, че държавността трябва да се свърже с първия порив, с първия устрем, който би следвало генеалогически да бъде доведен до обновяването на сръбската държавност. Избухването на първото сръбско на 15 февруари 1804 г. се гледа като такова събитие. Преди това господства Денят на републиката, на който антифашисткото събрание за народно освобождение на Югославия прави свое заседание и решава какъв ще бъде генетичният код на бъдещата държава“, обясни Димитър Атанасов.  

През 1990 г. българското правителство прави избор 3 март да стане национален празник. От 1981 до 1990 г. денят се отбелязва като дата, на която се е възкачил на престола цар Освободител. Но това не е националният празник, подчерта историкът.  

Зад датата 3 март стоят и събития, които не са свързани с България, посочи Димитър Атанасов. На 3 март 1855 г. цар Александър ІІ се възкачва на престола в Русия. На тази дата през 1861 г. той обявява своя едикт за отмяна на крепостничеството. "През 1878 г., отново по негово изрично настояване, договорът между Османската и Руската империя в Сан Стефано е сключен именно на тази дата, на която той се възкачва на престола. Той се опитва да направи деня на възкачването си съществен в много по-голям мащаб. Това не е освободителен акт за българската държава. Много по-голямо е значението му в рамките на Руската империя през тези години на управлението на владетеля“, обясни историкът.  

Зад всяка от дискутираните възможни дати стои някакъв разказ за конкретно събитие, отбеляза Атанасов. "Това не са просто дни в календара. Ние постигаме съгласие около това дали денят, в който българската нация да се припознае, да бъде ден, свързан с въстание, дали да бъде ден, свързан със законодателен акт, дали ден, в чиято основа лежи някакво културно явление. Денят на Светите братя Кирил и Методий е един от дните, които българите припознават за важни. Първото документирано празнуване на 24 май е свързано с дейността на школското дело и Найден Геров през 1851 г. Ако ние решим да бъдем културна нация и да се припознаем към буквите, то 24 май трябва да бъде лишен от един куп идеологически съдържания, част от тях натрупали се от късния ХVІІІ век до днес и свързани с монопола на Русия и СССР върху славянската идея. Много по-важно е какъв разказ стои зад празника и какви искаме да се видим утре. Ако искаме да се видим като хора на законността, защо да не е 16 април – Деня на Търновската конституция? Ако желаем борческият код да продължи да надделява, защо да не е 20 април – Деня на избухването на Априлското въстание?“, заяви историкът.