Оценката за тяхното състояние варира в различните (общо 12 на брой) пунктове, които са разположени в 13 водни тела (част от тях не бяха включени в програмата за мониторинг през 2015 г.). Екологичното състояние се оценява на по 5-степенна скала: отлично, добро, умерено, лошо и много лошо. В мониторинга за миналата година, като обобщена за нашето крайбрежие се дава оценката за "умерено състояние". Тук е важно да се отбележи принципът за определяне на крайната оценка, заложен в Рамковата директива за водите. Само един от елементите, ако не отговаря на изискванията за добро състояние, тогава качеството на водното тяло се определя с дадената най-лоша оценка, независимо че на останалите тя е по-висока, тоест не се прави осредняване, обясни ръководителят на секция "Екология и биология на морето". Или, с други думи, качеството на нито един от наблюдаваните елементи не бива да е критично ниско, за да имаме отчетено сравнително добро състояние.
Оценката, която се дава с ежегодния мониторинг, е изключително важна за ефективните управленски мерки. А да не говорим, че прилагането им е свързано с големи разходи, за да бъдат намалени негативните последици от човешката дейност върху околната среда, подчерта доц. Тодорова. Става дума за изграждането на скъпоструващи нови пречиствателни станции, за туризма като цяло, за селското стопанство, където се използват различни видове торове, и т.н. Тя не скри, че тази оценка е въпрос и на правилно изведени класификационни системи и индикатори, които допреди 10-15 години не са били на висота. Миналата година приключил процесът на интеркалибрация (уеднаквяване) между България и Румъния или, казано по друг начин - сравняване на системите за оценка, за да могат двете съседни страни да докладват реално съпоставими данни пред ЕК. Станахме първите на регионално европейско равнище, които успяха да приключат с процеса на интеркалибрация в рамките на общността, допълни доц. Тодорова.
В момента тече проект, който се осигурява със средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г. (т. нар. норвежки гранд) за подобряване на програмите за мониторинг по Рамковата директива за морска стратегия, продължи океаноложката. Той щял да им даде възможност да наберат допълнителни данни и да изведат още по-добри класификационни системи за оценка на състоянието на морските води. За съжаление, преди 10-15 г., когато започнали да прилагат изискванията, поставени на национално и европейско равнище за определяне на тези системи, данните били много ограничени. Причината била в недофинансирането на морските изследвания. Нещо, което се променя особено през последните години. В момента се налага да запълваме много празноти в базата от данни, без които в науката няма как да се правят анализи и оценки. В тази насока продължаваме да търсим всевъзможни нови източници на финансиране - национални, по европейски проекти, трансгранично сътрудничество и др. И така да си подобряваме научното познание за процесите и явленията, които протичат в морето, каза още доц.Тодорова.
Въпреки че преминаването към мониторинг върху цялата изключителна икономическа зона в Черно море ще стане догодина, още отсега варненските океанолози разширяват значително мрежата за наблюдение.
До миналата година са събирали данни от 13 пункта по черноморското ни крайбрежие. Тази година за първи път това ще става от 44 пункта, което значително ще подобри набирането на информация. С колко още ще ги увеличат през 2017 г., е още рано да кажат, защото това ще зависи от финансирането. Съгласно Рамковата директива за морска стратегия мониторингът трябва да обхване 11 дескриптори - качествени характеристики за антропогенния натиск и състоянието в морската околна среда. Тоест, елементите за наблюдение трябва значително да бъдат увеличени. Тук влизат чуждите (инвазивни) видове, някои от които достигат свръхвисока численост и оказват влияние върху хранителните вериги в морето - рапаните, ктенофората Мнемиопис лейди. Също така необходимо е да се наблюдава натискът от физическото въздействие върху морското дъно, каквото е траленето, от шума в морската околна среда, на отпадъците и по-специално на микропластмасите във водата и организмите, на химичните замърсители.
А обхватът на биоразнообразието се разширява с риби, птици и морски бозайници. Всички тези наблюдения не са само добро пожелание, а задължителни. Но доколко това ще стане още от следващата година, е въпрос първо на осигурени средства. И не на последно място от експертния и техническия капацитет на института, който трябва да се увеличи, защото много са новите неща. В тази насока ИО, който нормативно е определен да извършва мониторинга на морските води, тепърва ще трябва да разширява научно-техническия си капацитет. Става дума за купуване на оборудване, за създаване на специализирани лаборатории, за обучение на експерти, за което ще бъде необходимо национално финансиране. В противен случай страната ни няма да успее да изпълнява своите европейски ангажименти, заключи ръководителят на секция "Биология и екология на морето".
Като учен с дългогодишен опит, който се опитва обективно да следи процесите, доц. Тодорова се определя като умерен оптимист за състоянието на Черно море.
Според нея в някои аспекти има признаци на подобрение. Например еутрофикацията бе много сериозен проблем през 70-те и 80-те години, което се дължеше на увеличеното биогенно замърсяване. Това доведе до прекомерно развитие (цъфтеж) на фитопланктона и каскада от екологични последици, включително измиране на дънни организми, риба. Сега тенденцията е към подобрение - вече ги няма летните масови цъфтежи.
Морската вода е много по-прозрачна, което радва летовниците по крайбрежието.По отношение на инвазивните видове океаноложката смята, че проблемът е по-сложен. В тяхното развитие имало синусообразни цикли. Например през 2005 - 2006 г. при рапаните е наблюдаван период на прекомерно нарастване на популациите, а тяхното хищничество довело до критично оголване на скалните рифове от мидените обраствания. В последвалите 2-3 г. процесът бил обратен - поради недохранване дребните рапанчета не изпадат в състояние на зимна летаргия и тъй като не успяват да се заровят, зимните бурни вълни масово ги изхвърлят по брега, настъпва висока смъртност. През следващите години очакванията са отново да започне цикъл на възстановяване и развитие. При рибните запаси пък с навлизането на траулерите, оборудвани с модерни сонари за следене на пасажите през 70-те и 80-те години, имало свръхвисок улов. В резултат - срив на популациите, които и днес не могат да започнат да се възстановяват. Това се получило като резултат от непознаване на екологичните закономерности, от неприлагането на модерния днес екологичен подход в управлението на човешките дейности в морето. И точно в тази насока сега са нашите усилия в мониторинговата програма, допълни доц. Тодорова.