Даниела Машева – зам.-главен прокурор, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"Провал в борбата с престъпността. Държавните институции са абдикирали от задълженията си. Така определи общо ситуацията в страната ни главният прокурор Иван Гешев. Той настоя за незабавни законодателни реформи за овладяване на престъпността. Възможна ли е промяна, според вас, и то бърза и адекватна, и ако да, как виждате вие реализирането й? Всъщност, наистина в момента има едно недобро взаимодействие между институциите, които следва да противодействат ефективно на престъпността. И институциите, от една страна прокуратурата, от друга страна, това са правоохранителните органи, наистина трябва да възстановят своето добро взаимодействие, за да могат да се справят с нарастващата престъпност и за да могат по този начин ефективно да противодействат, и наистина да се спазват правата на българските граждани и най-вече да се работи съвместно в интерес на българските граждани. А относно законодателните промени, които следва да се случат, и за които главният прокурор призова с изпращане на писма до всеки един от народните представители в българския парламент, те също касаят да се създаде един по-ефективен механизъм за противодействие на престъпността. Но това следва да бъдат един комплекс от законодателни промени, комплекс от мерки, защото всички напоследък говорят за така актуалната тема, и то не само напоследък, а в последните няколко години, която се извежда приоритетно, че най-важното нещо в държавата е да се случи съдебната реформа, но всъщност се касае не само до съдебна реформа, защото тази съдебна реформа трябва да бъде изпълнена със съдържание. А никой не дава никаква конкретика относно това какво се предвижда като съдебна реформа.
Единствената тема, върху която се акцентира в последните 2-3 години, както знаете, това да се намери ефективен механизъм за контрол над главния прокурор. Но такъв механизъм в момента съществува съобразно нашето законодателство, както знаем. Разбира се, ние казахме, че следва да бъдат изпълнени препоръките на решението "Колеви срещу България“ на Европейския съд по правата на човека, и следва да бъде намерен такъв независим орган, който да има право да разследва главния прокурор. Всъщност, бих казала, не се изразих много точно, към настоящия момент всеки прокурор има правомощия, ако главният прокурор извърши престъпление, този прокурор да разследва главния прокурор. Та да се върна пак към идеята за законодателни промени. Бих казала, че още през 2020 година ние внесохме предложния в българския парламент за един пакет от мерки, които следва да бъдат взети за законодателни промени, които биха довели до едно по-ефективно и ускорено наказателно производство. Тези предложения касаят промени в Наказателния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс. Защото както знаем, нашето законодателство, касаещо наказателното право и наказателния процес, не е актуализирано в последните години и то не съответства на настоящите развити обществени отношения.
А защо не е актуализирано? Ами защото всъщност, това е в правомощията на българския законодател, на Народното събрание. Това, което искаме ние, практиците, магистратите, наистина що се касае до Наказателно-процесуалния кодекс той да бъде облекчен от прекаления формализъм, начина на събиране на доказателства. В тази връзка ние сме представили един сравнителен анализ за наказателния процес в Италия, Франция, Германия. И всъщност, смятаме, че прагът на доказване, който се изисква в българския наказателен процес, е много по-висок отколкото в другите държави. И по този начин затова в наказателния процес ние трябва да имаме по-нисък праг на събиране на доказателства, за да можем по-бързо да приключваме наказателните производства и наистина да постигаме осъдителни присъди когато има основание по закон те да бъдат постановени.
Г-жо Машева, какви конкретни промени, според вас, са необходими за навременното противодействие на престъпността и по-качественото разследване? Както казах на първо място това, което трябва да се случи почти незабавно, е възстановяването на доброто взаимодействие между институциите. След това, да имаме тези законодателни промени, които да бъдат във времето, няма как да се случат веднага. Но това, което би следвало да бъде направено, е да бъдат предприети мерки тези проекти да бъдат поставени за едно широко дискусионно обсъждане и в тях да участват, разбира се, и магистратите.
Политиците твърдят, че прокуратурата не се справя с борбата срещу корупцията, и че умишлено неглижира някои дела. Може би тук става въпрос за тази корупция по високите етажи на властта, критикуват ви сякаш, че умишлено неглижирате някои дела. Вашият коментар? Аз не бих казала, че умишлено неглижираме дела. Още повече когато се касае за корупция по високите етажи на властта. Разбира се, тези дела, касаещи корупция по високите етажи на властта, те са в обществения фокус, те се наблюдават и от нашите европейски партньори, те се отчитат като резултати, както знаете, и от Европейската комисия в процеса всяка година на изготвянето на докладите за върховенството на правото. И последните препоръки всъщност, които имаме от този мониторинг, констатираха, че всъщност има присъди, има присъди за лица по високите етажи на властта, но Европейската комисия констатира, че няма достатъчна устойчивост. В крайна сметка ние бих казала, че имаме осъдителни присъди, ако трябва да посоча що се касае до лица и до лица политици, и независимо от коя политическа сила са тези лица. Така че прокуратурата никога не е действала селективно, никога не е неглижирала проявление на корупция по високите етажи на властта, и смятам, че всички мои колеги се отнасят достатъчно отговорно. Но разбира се както казах, за да имаме по-добри постижения в тази връзка, би следвало да имаме едно много добро и адекватно законодателство.
Няма как да не ви попитам как се отразява на правосъдието в страната ни закриването на специализираните структури?Ами ще ви кажа – отрази се негативно. На първо място, законодателният орган много прибързано взе това решение да закрие Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Както знаете, тези структури работеха в продължение на 12 години. Всъщност те бяха създадени с идеята именно да се излезе от местното влияние. Евентуално влияние относно наказателните дела по тези – и за корупция, и за организирани престъпни групи. Но в крайна сметка, отново се върнахме в предишната ситуация. Отново тези дела бяха изпратени по компетентност по съответните места. Създаде се, разбира се, и проблем чисто административно относно преназначаването на колегите в други съдилища и прокуратури. И разбира се, сега още е твърде рано да правим такава преценка, но това, което бихме могли да кажем към настоящия момент, е, че се налага всички тези дела, които касаеха организирана престъпност, корупция по високите етажи, тепърва отново да продължат в съответните прокуратури или съдилища, което предполага, че те ще бъдат разглеждани, разбира се, една голяма част и са преразпределени на други прокурори, които едва сега ще започнат да работят по тях, да се запознават с тях, и това води до едно забавяне в производствата.
Вие сте бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС), запозната сте в детайли с работата му. През месец октомври трябваше да има нов такъв, но Народното събрание не можа да излъчи нови кандидати от своята квота, нито за ВСС, нито за Инспектората, който отдавна трябваше да бъде сменен. Как се отразява това на работата на съдебната система и в частност на прокуратурата? ВСС продължава да работи в състава си, въпреки изтеклия към 3 октомври негов 5-годишен мандат, и ще продължи да работи. Аз не смятам, че има някакво отрицателно отражение, не бих казала, че има относно работата на съдебната система, но разбира се, трябва да бъдат предприети действия от страна на парламента да бъде избрана парламентарната квота, въпреки че там се изисква квалифицирано мнозинство. Но в крайна сметка, трябва да се попълни състава на ВСС, защото както знаете, ние още преди август месец, и колегите съдии, и ние, прокурорите и следователите избрахме членовете, които са в професионалната квота. И следва, за да бъде и конституционосъобразно, в крайна сметка този орган, който има определен мандат, да приключи своята дейност и да може да встъпи следващият състав на ВСС.
Сега нещо много актуално в момента – хакерските атаки в държавата ни. След тях, след тези хакерски атаки срещу сайтовете на институции и медии дори, какви са възможностите на прокуратурата да реагира и срещате ли необходимо съдействие от другите институции? Ами да, във връзка с последните хакерски атаки, както знаете, бяха започнати няколко наказателни производства. В момента протичат разследвания. Възможностите на прокуратурата да реагира са именно тези. Това, което бих казала, е, че ние постоянно работим за повишаване на квалификацията на нашите колеги, на следователите и на прокурорите именно по работа по т.нар. компютърни или киберпрестъпления. И съвсем наскоро дори в Национална следствена служба беше създаден един отдел от колеги следователи, които да работят по този тип престъпления, да имат необходимата специализация и квалификация. Работим в много добро взаимодействие и с нашите чуждестранни партньори, така че даже ще получим и получихме техническо обезпечаване от тях, специален софтуер, който подпомага разкриването на този тип престъпления.
Г-жо Машева, има ли "гнили ябълки“ в прокуратурата и ако има, как тя се чисти от тях? Как да ви кажа, за мен този термин с "гнилите ябълки“ е малко прекомерно използван. Не бих ги нарекла "гнили ябълки“. Разбира се, има колеги – не е изключено, които и допускат, и да допуснат съответните нарушения. Но има, разбира се, начин да се "чистим“ от тях, като това става съобразно закона. Единият вариант е, когато имаме данни за някакво дисциплинарно нарушение, се предприемат съответните мерки за образуване на дисциплинарно производство, което протича пред съответната при нас прокурорската колегия пред ВСС, и съответно с мнозинство се взима решение – това са процедури, дали съответният колега да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Това е едната линия, да кажем така, да се "чистим“ от хора, наши колеги с подобно поведение и проявление. Другата линия е, когато има данни, че прокурор или следовател е извършил някакво престъпление, в този случай съответно има възможността и се предприемат действия за водене срещу него на наказателно производство. Така че това са двата начина, да го наречем така, да се "чистим от гнилите ябълки“ в съдебната система.
Преди месеци говорителят на главния прокурор Сийка Милева заяви, че прокуратурата е подложена на медиен и политически натиск. В първия ден на парламента пък депутатът Ивайло Мирчев заяви, че очаква главният прокурор Иван Гешев да подаде оставка. Как гледате вие и останалите прокурори на подобни призиви? Да, наистина, подобните призиви според мен са опити за недопустимо политическо влияние като цяло върху прокуратурата и разбира се, лично към главния прокурор. Аз смятам, че прокуратурата е институция, която към момента упражнява своите конституционно установени правомощия и няма никакви основания да бъде призоваван главния прокурор да подава оставка. Неприемливо е политиците да го призовават да подава оставка, защото разбира се, това представлява намеса на определени хора в независимостта на прокуратурата и на съдебната власт като цяло. Всички знаем какъв е редът, ако има основание за отстраняване на главния прокурор, и такава процедура беше проведена от един предишен министър на правосъдието – знаете, че тя приключи с решение, че главният прокурор не е допуснал тези нарушения, за които имаше твърдения. Така че оставката на един главен прокурор, говоря по принцип, би представлявала един личен акт и не може да бъдат правени опити да бъде провокиран да го осъществява, още повече от страна на политици.
Благодаря ви, че бяхте наш гост. Благодаря.